.jpg)
Да напиша нещичко в болничното си дневниче тази сутрин...Вече ми е разрешено да се разхождам наоколо болницата. Няколко пъти излизам навън за да се радвам, за да се наслаждавам на прииждащата пролет. Благодаря ти, мили Боже, че прояви великодушието да видя и да се насладя на това великолепие! Във всяко стръкче тревичка се възражда животът, текат могъщи жизнени сили, а пък птиците се скъсват да пеят химни на благодарност към Твореца! Само ний, хората, сякаш сме пестеливи в това отношение, докато другите Божии твари изобщо не се скъпят. Правим се на... важни. Не се "принизяваме" да благодарим, не се чувстваме длъжни да сме признателни. Защо ли е така?
Да, сред нас, хората, има безумци, които вероятно смятат, че не Бог, а те самите са си дали ето този ден, ето това великолепно утро, този живот, такива вероятно смятат, че те самите са се "самосъстворили", затова, предполагам, не се "принизяват" на благодарят на Оня, на Когото всичко дължим...
Не бива да се държим така. Не е правилно. Не е според истината. Всеки, предполагам, един ден ще разбере тази проста истина, особено в моменти като моя - когато бях наблизо до смъртта, ала Бог все пак ме задържа в живота. Благодаря ти, мили Боже, за шанса, който ми даде - да се порадвам още на създадения от Теб бляскав, сияен, прекрасен, великолепен свят!
Мислех да сложа тук точка, но понеже не ми се спира компютъра, ще напиша още едно изречение.
Стоя, дишам с пълни гърди въздуха, гледам възхитителната зеленина, цъфтящите дървета, е, малко ми е тъжно, че пак съм в болница, но е важното, по дяволите, че съм жив, ето това е важното, това е най-истинското: благодаря Ти, мили Боже, за този безценен дар и шанс!
Нищо друго няма значение, това е най-важното. Хора, не забравяйте това, оценявайте го, възползвайте се от него. И изобщо се старайте да не се занимавате с глупости - не си заслужава... Това е. Хубав ден за всички!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
4 коментара:
Само че наред с красотите има и свят на болестите, глада, мъките, страданията, мъченията, концентрационните лагери и т.н. и като цяло страданието преобладава в света, така че тази идилична картина не е представителна. Да се наричат безумци всички атеисти и агностици само по себе си е безумие, още повече че сред тях е имало и има велики хуманисти, а сред вярващите големи престъпници. Разбира се, и вярно е и обратното, сред атеистите също е имало големи престъпници, а сред вярващите големи хуманисти.
Тъй като не съществуват убедителни емпирични, рационални или логически доказателства за съществуването на Бога, всичко опира до лични нагласи, вкусове и предпочитания. Философите може да се разделят и по този признак – наличието или отсъствието на религиозно чувство.
Интересен случай е Витгенщайн, който както винаги има сложна, нестандартна позиция. За него не догмата и откровението са важни в религията, а практиката, действието. Затова той твърди, че няма значение дали евангелията са емпирично истинни. Дори да не са верни, това според него не би засегнало религиозната практика. Макар че явно не е религиозен е в традиционния смисъл, Витгенщайн гледа на света от мистична, религиозна перспектива.
Simeon Ivanov Ангеле, и на мен ми предстой сърдечна операция. Радвам се, че твоята е успешна!
На г-на с Витгенщайн искам да кажа поне това като начало на една бъдеща дискусия, към която го предизвиквам: г-не, няма как да се докаже Божието съществуване, но това съвсем не значи, че Бог не съществува. Приемете, че има същеиствена разлика между изразите "Бог не съществува" и "Божието съществуване е недоказуемо". Щом не е доказуемо, значи е съвсем реално Бог да съществува, тъкмо защото това не е доказуемо... а Вие смесвате тези два аспекта, което не говори добре за логиката Ви... толкоз засега... ще се радвам да покоментираме по заченатия въпрос...
Г-н Иванов, пожелавам Ви успешна операция. Моята беше на "още по-важен орган" на тялото, именно главата Както и да е. Има голама полза от лекарите и медицината, аз тия дни ще пиша за това. Но не трябва да забравяме и другото: животът ни е в ръцете на Бога...
Мисля, че нищо не смесвам, защото не съм заемал позицията, че Бог не съществува. Казал съм, че няма убедителни доказателства за неговото съществуване, от което наистина не следва, че не съществува.
Всичко това опира до логически тънкости, за които може да се спори безкрайно. Има логици, които твърдят, че въпреки традиционното схващане негативни ексизтенциални изказвания - напр. «Бог не съществува» - са доказуеми! Ако това е така, несъщестуването на Бог, т.е. истинността на изказването «Бог не съществува» биха могли да се докажат. Аз все пак не бих отишъл толкова далече и бих се съгласил с Вас, че е възможно Бог да съществува именно защото съществуването му е недоказуемо. Бих направил обаче някои уговорки:
1. След всичко, което знаем и всеки ден узнаваме за света, съществуването на Бог става все по-малко вероятно.
2. Дори по някакъв начин да се докаже като факт или много вероятно съществуването на Бог, няма никаква гаранция, че това е Библейският Бог. Той може да е всякаква извънсветова същност, може би и Господът от Светото писание, но вероятността за това е изключително малка.
Мисля, че при сегашното състояние на нещата най-правилната позиция би била агностицизъм със силна тенденция в посока атеизъм.
Публикуване на коментар