Днес е петък, започвам да пиша този текст в ранната утрин, утре, събота, е "ден за размисъл", а пък в неделя са изборите; в неделя всички българи сме призовани да гласуваме. Искам да кажа няколко думи на сънародниците си. Щото имам опасения, че повечето от нас не са осъзнали съдбовното значение на тия избори.
България отново е на кръстопът. Покълнаха, за жалост, много злотворни илюзии в последните години, възродиха се нагласи от времето на Тодор Живков, т.е. големи части от народи ни дегенерират не просто в умствено и идейно, но и в личностно, в душевно, в духовно отношение. Нацията ни преживява упадък, коренът на който е все оня същия рефлекс, унаследен от комунизма: "Държавата за всичко ще се погрижи, тя всичко ще ни даде, тя е наша "грижовна майка", а пък ний сме нейни деца; който слушка, той и ще папка и т.н.!". И затова големи части от народа, със зинали уста, чакат чутовните подвизи на някакъв митичен народен герой-бабаит, спасител, оправяч, който с един замах всички ни ще ни нахрани, ще ни напои, ще ни погали, успокои, приспи. Нашенското родно малодушие, търпеливостта, понасянето, безхаберието спрямо гаврите, безчувствеността спрямо униженията отново взеха връх. Баламосват ни както си искат.
Наивниците верват на всичко, което ни пробутват разни платени медийни мерзавци-манипулатори. Няма по-лесно нещо от това да се управлява един толкова покорен, овчедушен народ. Даже и "протестите", "гражданските бунтове" ни ги организираха платени от чужда, външна сила "народни трибуни", същи рубладжии, а пък мнозина наивници се хванаха на въдицата, стадото тръгна след менте-водачите. Примката на КГБ-ДС, в която сме впримчени не от вчера, съвсем не се отпуска, напротив, затяга се. Пътят, по който сме тръгнали, ще ни доведе доникъде, ще ни донесе нови страшни разочарования. Законите на живота, да, суровите закони на битието не прощават на нещастниците, които си мислят, че могат по свой вкус и каприз да подправят и подслаждат съществуването си. За всичко на този свят се плаща, и то най-справедливата цена. За всичките си коварни илюзии, плод на нашата мекушавост и малодушие, ще платим цялата цена, заедно с лихвите.
Вчера си вървя по Главната улица в Пловдив и гледам шатрите и сергиите, които са наредили "продавачите на лесно щастие", именно политическите брокери и шарлатани; най-големи са павилионите на ГЕРБ - прилича същинско хале за самолети от гражданската авиация, да покажат, че те най-много са крали и имат най-много пари; е, и комунистите не им отстъпват, но май са по-умни, та не демонстрират чак такъв разкош! - не се спирам никъде, щото лекарите са ми наредили след операцията да се щадя от всякакво емоционално напрежение; иначе, ако бях здрав, обичам да влизам в спорове и в дискусии с лъже-пророците. Но до мен долитат думи, с които устати безскрупулни агитатори искат да пленят малодушния наивен избирател. Ето, например, агитатор на "Движение "Орлов мост" агитира като периодично повтаря по мегафона следния лозунг: "Ние сме истинският протест! Ние сме истинските народни трибуни! Сега протестираме с плакати, а скоро - с автомати!", да, наистина това си позволи да каже тоя смелчак. С насилие на волята отминах, щото ми се прищя да сразя с няколко реплики гнусния демагог, спекулиращ така грозно с народното отчаяние. По-надолу някакъв социален аутсайдер на висок глас убеждава уплашена бабичка, че било нямало нищо у нас да се установи "безпартийна система", аргументът му е следният: "Ами в от 1934 година как сме били с безпартийна система - и тогава у нас е било най-хубавото време!". Тоя явно е поклонник на фашизоидни и комунистически представи за "демокрацията". Бързам да отмина партийните сергии, щото ако постоя още малко, ще ми стане съвсем лошо. Гнус, гнус, гнус! Това ли заслужава този наш наистина изстрадал народ?!
Днес у нас може да минеш за "голем пич" и дори да завладееш народните чувства - и народното сърце! - ако почнеш да хулиш всичко: и свободата, и демокрацията, и свободния пазар, и частната собственост, и Европейския съюз, и Америка, т.е. да хулиш всички "горчиви плодове на свободата", и, респективно, да хвалиш комунизъма, социализъма, "когато, видите ли, така сито си живеехме", майната й на свободата, да величаеш Тодор Живков, Сталин, Ленин, "които се грижеха за народа и го хранеха и пояха така сито!", когато си живуркахме така спокойно и дори "веднъж годишно някои ходеха на море в заводските бунгала, пълни с хлебарки и сухи жаби, представяте ли си?!". Стигнахме до положение, че човек да не смее да каже, че е демократ, щото демокрацията се възприема като мръсна дума, а пък за свободата да не говорим. "Искаме да сме роби, ала да сме сити, а не с куркащи черва, проклета да е демокрацията, която ни донесе толкова беди!". Тя, пустата демокрация и свобода изисква много да работиш, ако искаш достойно да живееш, е, ний пък не щем да работим, а искаме да сме сити и напоени, какво толкова е нужно человеку?! И ето, в тази психологическа атмосфера се появиха долни, аморални политически спекуланти и мошеници, които без капка свян вегетират тъкмо от слабостите, от пороците на масовата народна душа: разните му там Сидеровчета, Янета, Боковци и прочие са все отровни плодове на нашата прословута склонност ако може да сваляме звездите с ръка и да лапаме без да работим - щот ний, като капак на всичко, сме хора на живота, умеем да живеем, а за какво живее един човек ако не за да яде, да лапа, е, и да щрака пръсти и да се кълчи в кючеци. "Хляб и зрелища иска народът - и ний ще му дадем и двете!", провъзгласи спекулант номер едно на республиката ни Боко от Банкя и вече нищо не може да го извади от дълбините на народната душа. Той щял да ни управлява вечно, като човекоядецът Бокаса, да, той ще бъде нашият Бокаса!
Е, и комунистите ни си ги бива де, лъжльовци от класа са те, и мошеници, и безскрупулни, вижте го Гоце, вижте го Дмитрич, вижте останалата червена пасмина около тях. Като гледам случващото все по-често се питам: дали кукловодите не изнамериха тоя простак Боко само затова, че да могат на неговия фон комунистите да изглеждат едва ли не за "ентелегентни" и "културни", дори за "възпитани", а? Простотията у нас обаче стана вездесъща и триумфира във всички сфери на живота и дори на... "културата": вижте какъв ни е "ентелектуалният духовен елит" (човек не знае вече къде да сложи кавичките!), какви са ни "публичните личности", нашта "гордост", вижте подлизурковците по медиите, вижте какви са ни "духовните водачи", вижте какви са ни мутрополитете!!! Гнус, гнус, гнус - и отврат! Смърди отвсякъде!
И ето, огромни части от народа, що не са се изродили, или избягаха да си търсят късмета по света, или пък емигрираха в една коварна "вътрешна емиграция", или пък проклеха всичко и почнаха да линеят в объркаността си, пребивавайки в ужасен ценностен вакуум, в страшна деморализация и безпътица. "Нищо няма смисъл и надежда отникъде не се види!" - така си мислят мнозина. И точно това са настроенията, които благоприятстват пораждането на социалната база на диктатурата и на тиранията. Щом като не знаем за какво ни е свободата, щом като не умеем да се ползваме от нейните предимства, щом като безспир я проклинаме, ще си получим заслуженото: ще станем пак роби! Няма трета възможност, не може да си наполовина роб, наполовина свободен, така не стават тия работи. Не можеш да влезеш във водата и да си останеш сух. Ний, българите, не разбрахме ли най-сетне, че тъкмо живота не можем да надхитрим?! Не можем, ала себе си да прецакваме, и то до безкрайност, можем, ох, как можем, ний туй така добре го умеем!
Нямало било за кой да се гласува. Нямало било смисъл изобщо да се гласува. Нямало било нужда от партии и от Парламент. "Най-умно" било да идеш до урната и да задраскаш всички партии, т.е. да докажеш, че сам си малоумен, че сам си чисто и просто един идиот. Трябвало било да гласуваме за тия, дето никога не са управлявали (?!). Щот те били, видите ли... "много чисти", били "гарантирано чисти" (?!). И откъде-накъде, ако смея да запитам?! И при това били "много способни" в държавните дела, щот то, явно, "било много лесно да се управлява държава", това било "най-лесното". Фани първия на улицата и той сигур ще бъде по-добър управник от наште политици. То, аслъ, след като Боко ни беше управник, явно на това основание вече всеки може, нема начин да не може. Аман от простотия, аман-заман!
Ние на тия избори или ще докажем, че не сме изцяло опорочен и недостоен да съществува народ, или ще се изложим така, както само ние можем. Има, разбира се, за кой да се гласува. Трябва много да мислиш преди да решиш да дадеш гласа си за някой политик или партия. Трябва обаче преди всичко да се постараеш да разнищиш и разсееш собствените си илюзии. Избирането е сложен мисловен акт, а пък нали наша любима поговорка е тази: "Най-много мразим да мислим!". Тръпки ме побиват като си представя до какви изборни резултати може да доведе изборът на една изцяло дезориентирана и немислеща човешка маса, в каквато сме застрашени да се превърнем. Всеки избира себеподобните си, подобното се привлича от подобно.
Ето, аз ще гласувам, както и преди това, за нещо сигурно и доказано, за политик, който е от европейска класа, ще гласувам за Иван Костов. Добре знам, че той няма да ме подведе. Както досега не ме е подвел. Умен, смел, достоен, мъдър политик е Иван Костов - злобата на жалките му опоненти срещу личността му, безкрайно превъзхождаща ги, е илюстрация за верността на тази констатация. Позволявам си тук да призова тия, които се колебаят: повярвайте ми, аз съм обикновен гражданин като вас, не съм партиец, нямам никакви предполагаеми изгоди, интересува ме само интереса на България: като се колебаете толкова, заложете на ДСБ, гласувайте за Костов, няма да сбъркате. Винаги има нужда в парламента от умни и смели хора като Костов и екипа около него. Ако искате да направите нещо добро за себе си и за България, доверете се на политикът, който на три пъти досега и изваждал страната от кризи, значително по-големи и страшни от настоящата. За няколко месеца Костов е способен да постави икономиката ни на твърда основа - той вече го е правил това. Той именно създава, а мижитурките, и виденовци, и гоцета, и царисти, и боковци, и дмитриевчета, са доказали, че могат само да рушат и развалят. Заслужили сме да дойде момент, в който да забравим за нескончаемите кризи, които те ни сервираха. И това може да стане, и то скоро, всичко е в нашите ръце.
Изборът е след два дни. Вие избирайте. Вие решавайте. И знайте, че всички последици от избора си ще си ги понесете сами. Няма друг начин. Така стават тия работи. Никой друг не ти е виновен, а имай достойнството не да хленчиш като малко дете, имай достойнството да поемеш цялата отговорност. Дошъл е моментът да докажем, че сме зрели хора, а не нация, съставена от фантазьори, идиоти и мухльовци...
П.П. Думата "идиот" има древно-гръцки произход и първоначално е означавала човек, интересуващ се само от себе си, т.е. човек, който не се интересува от политика - и не участва в общите дела. Т.е. не ходи да гласува...
8 коментара:
Интересно имало ли е избори в последните 23 години, за които да не се говори, че са „съдбовни”, че „България е на кръстопът” и т.н. Това би било вярно, ако на тях наистина се избираше между алтернативни партии с коренно противоположни програми, ценности и философия. Нищо подобно не се наблюдава. Проблемът на посткомунистическите страни е в това, че истинските управници не се явяват на избори, а управляват зад кадър. Затова е абсолютно безразлично за кого се гласува и поради това България не е на никакъв кръстопът и тези избори са всичко друго, но не и съдбовни. Със или без тях абсолютно нищо в страната няма да се измени и те спокойно може да бъдат игнорирани и не си струва да се хабят нерви и енергия, за да се коментират подобни циркове и фарсове. Още отсега мога да предвидя следващите стъпки на стратезите след „изборите”, но ще се въздържа от прогнози.
А какво става с ДСБ?- би могъл да възрази някой, както правите Вие в своя коментар. Нима тя не е алтернатива? На това отговорът е: ДСБ е ТЕОРЕТИЧНА, но не и ПРАКТИЧЕСКА алтернатива, защото няма реални шансове да спечели изборите, да състави правителство и да управлява. Максимумът, на който може да се надява, е някакво присъствие в парламента, с което да дразни Москва, но нищо повече. За да перифразираме Михаил Саакашвили: „Болгарии противостоит огромная сила” – знайно коя.
И понеже отричате, че народопсихологията е водеща за Вас, прочетете внимателно собствения си текст: „Нашенското родно малодушие, търпеливостта, понасянето, безхаберието спрямо гаврите, безчувствеността спрямо униженията отново взеха връх… Няма по-лесно нещо от това да се управлява един толкова покорен, овчедушен народ…» и т.н.
Това би било вярно, ако България беше едно изключение, но как да обясним тогава, че КГБ манипулира ВСИЧКИ избори на постсъветското пространство, ВСИЧКИ избори в посткомунистическа Източна Европа и МНОГО от изборите в старите демомкрации начело със Съединените щати (!!!)? Както отбелязва един американски анализатор:
„Руската мафия и КГБ имат гигантски количества пари. Те са напълно достатъчни за постигане на корупция на високо политическо ниво, на най-високо ниво и ЗА ДА СЕ ВЛИЯЕ НА ИЗБОРИТЕ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА БЕЗ НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ. И не само това, парите са толкова много, че тях даже не ги е грижа колко е конкретната сума, защото това няма никакво значение.”
А Робърт Бухар, който направи ценен филм за 1989, казва:
„Новата система е вече установена по начин, че никой не може да промени нещо. Изборите може лесно да бъдат манипулирани и резултатът ще бъде винаги един и същ, без значение коя партия печели. Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив...”
Следователно не народопсихологияте е водеща, а манипулациите на КГБ.
И за да не каже някой, че насаждам нихилизъм и безнадеждност и едва ли не съм манипулатор, ще дам и един практически съвет. Не призовавам за бойкот на изборите, напротив. След като все пак има избори и при това България е една от малкото страни в Източна Европа с макар и теоретична анти-КГБ-алтернатива на статуквото, е добре да се излезе и да се гласува за тази алтернатива. Можем да го формулираме и по-широко:
Който е с леви убеждения, на изборите гласува за БСП (при цялата спорност на определнието й като лява в класическите схеми). Който е с десни убеждения, гласува за автентичната традиционна десница - ясно коя. И няма тук никакви средни положения, няма трето, tertium non datur - никакви измислени центристи, среднисти, псевдодесни, предни, задни, горни, долни и т.н. Или-или. Чиста и ясна работа.
Не стана ясно за ДСБ ли да гласувам или за Костов? Или, когато кажем Ленин - разбираме ний партията, когато кажем партията - разбираме ний Ленин.
Подсъзнанието се появява в най-неочакваните моменти...:))
При парламентарни избори особено по пропорционалната система се гласува най-вече за партии, така че за ДСБ. Иначе няма нищо лошо в това и при демократичните партии начело да стоят силни личности като Костов, това не ги прави автоматично "лидерски" или едва ли не фюрерски партии. Само марксистите ратуват за "народните маси" и против личностите, което обаче - парадоксално - не им пречи да развиват небивали в историята култове към личността - Ленин, Сталин, Мао, Ким, Кастро, Че и т.н.
Единственото сигурно "средство" за борба против тънките "неманиполативни",в твърде познат ми стил ала "Новият завет на Сатана" по известен като "Идеология на илюминатите" е придържането къмто "предписаните" от Него ,Бог дето Му Именцето "десет правила за безопасност на труда и битието на съществото вървящо понякога изправено".
АЗЪ те пък така си мисля,знам ли пък що!
Румен Бърцов съм ,дето...да де !
Те ,забравих да купи паста :
"Със или без тях абсолютно нищо в страната няма да се измени и те спокойно може да бъдат игнорирани и не си струва да се хабят нерви и енергия, за да се коментират подобни циркове и фарсове. Още отсега мога да предвидя следващите стъпки на стратезите след „изборите”, но ще се въздържа от прогнози."
И особено е те това:
"На това отговорът е: ДСБ е ТЕОРЕТИЧНА, но не и ПРАКТИЧЕСКА алтернатива, защото няма реални шансове да спечели изборите, да състави правителство и да управлява. Максимумът, на който може да се надява, е някакво присъствие в парламента, с което да дразни Москва, но нищо повече."
Ее ,тънки такива,ма пък много познат "рефрен",нещо по "творческо" не ли в способностите на "лукавият".
Пак АЗЪ Румен Бърцов,дето пъкБог се позбръкал тами са"придружил" кат "съветник".
Браво Румене!
11.05.2013г. Владимир Петков-Трашов
"Единственото сигурно "средство" за борба против тънките "неманиполативни",в твърде познат ми стил ала "Новият завет на Сатана" по известен като "Идеология на илюминатите" е придържането къмто "предписаните" от Него ,Бог дето Му Именцето "десет правила за безопасност на труда и битието на съществото вървящо понякога изправено".
АЗЪ те пък така си мисля,знам ли пък що!
Румен Бърцов съм ,дето...да де ! 10.05.13, 23:05"
Защото, Румене, наистина горната твоя "паста" е Божествено-проникваща в същността.
Ами, че "придържането къмто "предписаните" от Него ,Бог дето Му Именцето "десет правила за безопасност на труда и битието на съществото вървящо понякога изправено"." - е гениално казано, по моему.
А, г-н Хлопаща дъска, пардон г-н Цитат... ама самичък си... сте си виновен...май, А!
11.05.2013г. Владимир Петков-Трашов.
Публикуване на коментар