Иво Инджев е написал коментар под заглавие Симеон “воскресе“ с версия за вересиите си, в който пише: "Всеки ще се досети, че няма как прогоненият наследник на Царство България да е бил в СССР през 1975-та като турист с документи, подписани с добре известния негов псевдоним „Рилски”, без това да е било договорено с „когото трябва” в Кремъл." - а аз бих добавил и в КГБ. В тази връзка реших да напиша там свой коментар, ето го и тук, с оглед да стигне и до в-к ГРАЖДАНИНЪ:
"Граф Рилски" или Симеон Сакскобурготский е на служба в КГБ отдавна, да, директно си е на подчинение на КГБ, той няма да си играе с някакви си там ДС-та - и това изобщо не може да е тайна за оня, който не е хептен тъпоумен или малоумен.
Той беше активиран от господарите си от КГБ в 2001 г. с една-единствена цел: да предотврати втори мандат на "чудовището Иван Костов"; само Симеон можеше в оня момент да предотврати толкова грозната за КГБ и за подчинената му руско-българска ченгесаро-кагебистка мафия евентуалност Иман Костов за втори мандат да управлява България - което би означавало окончателното и безвъзвратното й откъсване от "Матушката"... толкова е просто да се разбере това, че на човек му е неудобно да го изтъква даже! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
12 коментара:
Ще приведа отново моя „доклад” УЖ от името на американския дипломат Р. Морнингстар, който според мен добре обяснява процесите в България и посткомунистическия свят. Много се смях, докато го писах УЖ от гледна точка на американците, но се опасявам, че в действителност нещата не са никак весели. За съжаление американците не разбират процесите в посткомунистическите страни и подобен текст реално НЕ БИ могъл да бъда написан от американец. Отворен съм за всякаква КОМПЕТЕНТНА И АРГУМЕНТИРАНА критика.
“Българите са храбър, самоотвержен и свободолюбив народ, но Америка не ги подкрепя достатъчно” - доклад на Ричард Морнингстар / Секретно
Строго секретно
Екз. единствен
До Държавния секретар Хилъри Клинтън
На вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ
Доклад
относно нашите интереси на територията на България
Предоставям на Вашето внимание впечатленията, които добих и заключенията, до които достигнах по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение.
България е изключително интересна и важна страна, за съжаление незаслужено намираща се до голяма степен вън от полезрението на САЩ. На пръв поглед тя лежи в периферията на Европа, но ако погледнем картата на света виждаме, че от перспективата на Евразия тя е една от най-ключовите страни. България е и централната балканска страна. Който я владее и контролира, владее и контролира Балканите. Затова всеки завоевател на Балканите е отделял изключително голямо внимание на България. Нейното средищно положение е основната причина за противоречивата, бурна и сложна българска история. Подобна превратна история в Европа има може би само Полша и в нейния случай причината е също сложното й геополитическо положение между Германия и Русия.
Докато ние американците обаче подценяваме или игнорираме изключителното геостратегическо значение на Балканите и особено на България, Русия открай време смята Балканите и България за един от своите най-важни геополитически приоритети.
Поради това България, впрочем подобно на останалите посткомунистически страни, ВСЕ ОЩЕ СЕ НАМИРА ПОД КОНТРОЛА НА МОСКВА. Нашето американско влияние е по-скоро формално и много повърхностно. Българското правителство на думи винаги ще подкрепя Америка, но действията му винаги ще бъдат в нейна вреда и в полза на Русия. Впрочем това важи не само за Балканите, но и за много други региони на света. Нашето американско влияние обикновено е ясно видимо за всички. Но дори когато изглеждаме важен фактор, руското скрито, подмолно влияние е често не по-слабо, а понякога и много по-силно. Нашите военни бази в Косово, България и бивша съветска Централна Азия например са по-скоро бреме за нас и не ни дават някакви особени предимства, понеже важно е не толкова формалното военно присъствие, колкото оста на стратегическия вектор, която обаче в тези региони се контролира от Русия. Освен това в случай на конфликт нашите многобройни разпръснати по света военни бази не само няма да ни помогнат, а даже ще усложнят положението ни, още повече че те ще бъдат обект на първите унищожителни удари.
Така че членството на България и останалите източноевропейски страни в НАТО в крайна сметка е по-изгодно за Русия, отколкото за нас, защото вместо ние да изместим влиянието си на Изток, в действителност Москва разшири своето влияние далеч на Запад и сега има повече власт от всякога, много повече, отколкото можеше да мечтае по време на Студената война. Можем като цяло да кажем, че както Източна, така междувременно и Западна Европа, уж намираща се в нашата орбита, всъщност е под пряк или косвен руски контрол.
Днес вече знаем, че съветското влияние в бившите комунистически страни, вкл. в България, е било много по-всеобхватно и дълбоко, отколкото се смяташе доскоро. То се е разпростирало навсякъде, от най-високо до най-ниско ниво, включително до всички персонални назначения. Има сигурни индикации, че механизмите за контрол на Москва над Източна Европа ВСЕ ОЩЕ ФУНКЦИОНИРАТ, но никой на Запад не желае да изследва този въпрос, не на последно място поради съображения за “политическа коректност” и за да не се дразни Москва.
Трябва да се има предвид, че на практика процесът, чрез който Русия контролира независимостта на окупираните по-рано страни, е сложна тема. Но същността на системата се крепи на огромен и влиятелен елит, който е създаден и контролиран от съветската система. Проблемът може да бъде идентифициран в продължаващите съветски навици, невъзможността за лустрация и декомунизация, проблемите с истинската национална независимост на лидерите от бившия елит.
АКО НЕ БЕШЕ ТАЗИ ПРОДЪЛЖАВАЩА НАМЕСА НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ, СТРАНАТА ОТДАВНА ДА СЕ Е ДЕМОКРАТИЗИРАЛА ИСТИНСКИ И ДА Е ПРЕОДОЛЯЛА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА.
Във връзка с това е много важно да се право ясно разграничение между БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, който в своето мнозинство е антикомунистически, прозападно и проамерикански настроен, и БЪЛГАРСКИТЕ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ЕЛИТИ, които все още са командвани и контролирани от Москва и въпреки волята на мнозинството от българите не желаят да допуснат автентична демократизация на страната. България е забележителна обаче с това, че след 1989 БЪЛГАРИТЕ СТОЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ НА УЛИЦАТА, настоявайки за либерализация и демократизация. При това българските протести, за разлика от тези в Западна Европа и Гърция например, се отличават с изключителна цивилизованост. Екстремистки прояви, сблъсъци с полицията, счупени витрини и запалени автомобили са практически непознати явления в България.
Обстоятелството, че българско протестно движение не преля в истински отворени институции и демокрация, се дължи на продължаващото мощно руско влияние в страната. Все пак дори сравнително скромният напредък, който България отбелязва след 1989 в посока свобода и демокрация, нямаше да е възможен без храбростта, самоотвержеността, упоритостта и настоятелността на българския народ, за което трябва да му се възхищаваме и да му благодарим, вместо да го корим и упрекваме. ТОЗИ НАПРЕДЪК Е ОЩЕ ПО-ВПЕЧАТЛЯВАЩ, АКО СЕ ИМА ПРЕДВИД СРЕЩУ КАКВА СЪПРОТИВА Е ПОСТИГНАТ.
Освен това българският народ след 1989 НЕИЗМЕННО ГЛАСУВАШЕ ЗА АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ, ДЕСНИ СИЛИ. ТОЗИ НАРОД В ТОЗИ СМИСЪЛ ПОКАЗВА ЗАВИДНО ВИСОКА ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА. За съжаление истината е, че дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” Българската комунистическа партия неизменно е в печеливша позиция. Винаги печелят нейните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати. Но докато упражнява водещата роля, комунистическата партия се прави на невидима – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Въобще комунистите в Източна Европа успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници.
Българският народ обаче най-малкото инстинктивно усеща, че нещо с партиите и политическата класа не е наред и изразява своето оправдано негодувание и разочарование или чрез все по-чести протестни, наказателни вотове, или чрез ниско участие в гласуването.
Лошото е, че ние американците също волно или неволно участваме в сценария, КОИТО СЕ ПИШЕ В МОСКВА, А НЕ ВЪВ ВАШИНГТОН, защото безкритично подкрепяме тези контролирани уж некомунистически и антикомунистически парти и кандидати и така В КРАЙНА СМЕТКА ОБСЛУЖВАМЕ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ.
За чест българския народ обаче може да се каже, че е един от малкото в Източна Европа, който на няколко пъти беше на път да разбие и на моменти даже разруши московските планове и сценарии. За пръв път това стана при прословутата демонстрация пред Народното събрание (българският парламент) на 14 декември 1989, а след това при правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. Специално Иван Костов все още е силно недолюбван не само в Москва, НО И У НАС ВЪВ ВАШИНГТОН НАЙ-ВЕЧЕ ЗАРАДИ ПОЗИЦИЯТА МУ ПО ВРЕМЕ НА КОСОВСКАТА КРИЗА 1999. Тук обаче трябва да се каже, че за разлика от останалите български премиери след 1989, които бяха марионетки на Москва, КОСТОВ СЕ ОКАЗА ИСТИНСКИ НЕЗАВИСИМ ПОЛИТИК СЪС СОБСТВЕНА ПОЗИЦИЯ. Той наистина не допусна косовски бежанци на българска територия, както настоявахме ние, но същевременно спря и руския десант в Прищина, който щеше да доведе до непредвидими последици за Европа и света. В този смисъл Костов постъпи като патриот, загрижен преди всичко за интересите на своята собствена страна Освен това днес се вижда, че неприемането на албански бежанци беше правилно решение, защото това щеше да доведе до дестабилизация на България и целия регион. Така че ние американците няма за какво да се сърдим на Костов, а напротив, трябва да проявим разбиране за неговите действия, дори ако навремето не ни харесваха.
Друг наш грях е, че по наше настояване той експулсира от страната няколко руски мафиотски бизнесмени, с което окончателно вбеси Москва, която впоследствие търсеше всячески начин да се отърве от него. В крайна сметка през 2001 тя му спретна сценария със “завръщането” на ексмонарха Симеон, а ние не само че не си мръднахме пръста да му помогнем, а даже доволно потривахме ръце, че най-после ще бъде свален и в София ще дойдат на власт “по-сговорчиви” политици. С какъв резултат? Ексвеличеството Симеон формално изпълняваше всички наши искания и прищевки, включително изпращането на български военни контингенти в Ирак и Афганистан, където впрочем влязохме, подмамени от Москва, както някога във Виетнам, за да се уморим и изтощим, без да постигнем нищо. В замяна оставихме Симеон, респ. неговите кремълски кукловоди на воля да възстановят поотслабналото по времето на Костов руско влияние в България и да ревитализират притисната до стената от Костов руско-българска мафия, която междувременно е укрепнала до степен, че нейното изтласкване изглежда изключително трудно или направо невъзможно.
Така че ние американците направихме прекалено много грешки в Източна Европа като цяло и в България в частност. Това е много жалко, защото българският народ в своето мнозинство е настроен много благосклонно към нас и се стреми към истинска свобода и демокрация. Нему обаче противостои огромна сила – Русия, с която той без външна и най-вече без наша помощ и подкрепа даже при най-добро желание няма как да се пребори. Нашата пасивност спрямо България и автентичните демократи в тази страна е изключително контрапродуктивна за нашите интереси в региона. Ако продължаваме този недалновиден курс към посткомунистическите страни и Русия, може в недалечно бъдеще скъпо да си платим за това.
Голям проблем е нашата отслабваща мощ, което също ни пречи на влияем в Източна Европа и света в достатъчна степен. След рухването на комунизма и разпада на Съветския съюз Америка наистина изглеждаше като единствената глобална сила и мнозина заговориха за еднополюсен свят, за окончателен и безвъзвратен триумф на либералната демокрация и “края на историята” (Фукуяма). За съжаление нещата не се развиха по този сценарий. Историята се завърна с пълна сила, респ. тя никога не си е отивала. Отслабването на Америка е видимо във всички области и балансът на силите все повече се измества в полза на “Евразия” – Русия и Китай, респ. БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. След Втората световна война Америка беше най-големият кредитор на света. Днес ние сме се превърнали в най-задлъжнялата нация в световната история. Към днешната дата бъдещето на Америка изглежда мрачно. Изходът от създаденото положение изисква толкова радикални и болезнени мерки, че е политически неосъществим. Ние сме банкрутирали – фискално, морално и интелектуално. Корабът на Америка има много пробойни, пълни се с вода и вече силно се е наклонил. По всичко личи, че бързо наближаваме катастрофален колапс, от който ни делят може би само няколко години.
С уважение:
Ричард Морнингстар
Та така би трябвало според мен да изглежда един честен и проникновен анализ на американците на собствената им (неадекватна) политика спрямо посткомунистическите страни, в случая конкретно спрямо България и Русия. За съжаление нищо подобно не се случва. Американците продължават да се връзват на лъжите и дезинформацията на комунистите и да вярват, че имало един добър чичко Миша Горбачов, който разградил комунистическата система и дал свобода на народите от Източна Европа и СССР.
Истината е съвсем различна и описана в горния фиктивен анализ.
А ясно комунизъм фашиски настанал е вече.Ангел Гранчаров най виден защитник .комунист почиствач на Истината.
Аз Румен Бърцов си останал съм сам в света на комунофашистките лъже човеци.Сам съм с Бог в дупката .АДА ще познаете .
А ти що дириш при "комуниста" Грънчаров, Румене? За какво ти е тоя пропаднал тип? Ходи при хора, които са достойни за твоето присъствие, не е нужно да стоиш в компанията на комунисти и пр.
Ти си един типичен мръсен долен комунист.Същерство готово да гази през трупове ,та уплюе всеки,да го ограби и да изтъкнеж себе си с това гоето взел от този през чиито труп прегазил.
Какво търся при тебе,АДА да ти покажа,защшото ти долно същество ми причини мнооого злини с прецеждането на моите писания при теб и ползването на както теб ти на згода в моя вреда.Долно същество,бездушно лъжливо и подло.
Защо пак претри останалите работи,засенчват те бурен прогнил,който се представя за светец.Е те такива сте смрадове "изучени" "филосиоф" ,не бе тиси смърдел долен комунист,ама от най долните.
Румен Бърцпв
И каде да ида долна смрад,нали и другите като теб така,нали всички ме пращате да млъквам и дас се завирам да мръ в дупката си бе смрадове,бездушни зли,дето се правите на света вода не напита,ама след като прегазите през трупа на тозио дето вика "ПОМОЩ" и ви смущава уригането свинско (душевния ви мир).
Румен Бърцов
Писал съм ви неразбираемо,пък на всички все ви неразбираема човвешката приказка.Неграмотен съм разбираш ли ,не съм ви по темата все.Вие сте "етични",изнежени изучени,МНОГОСЛОВНИ ДРЪНКАЛА ЛЪЖЛИВИ ПРАЗНОДУМЦИ БЕЗДУИШНИ.
Румен Бърцов
Не упоменавайте Името Божие ,страх нямате от Бог,сатъна слушате .Викате "о ние сме изучени,ще кажем на Бог ,че тоя е неграмотен да не му вярва".
Бе я да се погледнете бре "изучени" лъжци" ,лъже човеци,да видите в ОГЛЕДАЛЦЕТО как ви доста грозен образ Ви.Тоз грозен,смърдел та се не понася не дело мое "огледалцето " потрошено от вази по научено как сте се научили.Не виновно потрошеното огледалце за грозният ви все повече и повече изкривен от бездушие и злоба образ,че да го трошите още това потрошено (АЗЪ дето в дупката ме сте заврели с заповеди ви да млъквам и мръ).На пепел да направите огледалцето и да го разпилеете,няма да се подобри образ на изящни ви телца мършаво свински прогнило лъжливи,бездушевни.
ПРАВО КУМЕ У ОЧИ ИСТИНСКАТА ИСТИНА МА БАШ ИСТИНСКАТА.
Румен Бърцов
И мърши прогнили,несъм неграмотен,а мнооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооого грамотен,повече от всеко дето за "хомо..." незнам си кво се имате.Знам,ма толкова много,че вие с тез липсващи мозъчета нивга няма да достигнете и едничка едноклетъчна прашинка от мойте ПО ЗНАНИЯ.Та и за туй сте съ хванали да си мъ поубивате по народна традиция сатънинска.
Румен Бърцов
Публикуване на коментар