Попадам тая сутрин на някаква статия и без да видя името на автора й я прочетох. Добра статия, верни мисли, добре написана. Поинтересувах се кой ли пък е авторът. Гледам и не вярвам на очите си: Велислава Дърева я е написала!!! Удивен от тази съвместимост на мислите и на оценките, която за мен е голяма загадка, бързо написах във фейсбук следните думи, които могат да бъдат унизителни за мен, но предпочитам честно да си призная за тоя крайно любопитен феномен:
Чудна работа: за първи път от много години съм съгласен изцяло със статия на другарката Велислава Дърева, ето с тая статия: Елегия за бистришкия тигър.
Какво ли е станало? Да не сме се върнали в годините преди 1989-та?! Има нещо, което да обясни тая "перверзна близост" между комунист и антикомунист като мен, какво ли е то? От 1989-та насам не е имало случай с другарката Велислава да мислим по един и същ начин за нещо, а ето, сега се оказа възможно! Не мисля като Сугарев или като Методи Андреев, а мисля като Дърева - как е възможно това, какво се случи, та да произлезе от него тоя невероятен за мен самия факт?! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
4 коментара:
Де да беше само Дърева!... То не бяха споделяния на мъдри мисли на Татяна Дончевва, то не бяха карикатури на Комарницки, то не бяха бисери на Андрей Райчев....Говоря за нашите "автентични" десни...
Roumen Metodiev
Кралят Слънце Луи 14-ти провокира отделянето на главата от тялото на Луи 16-ти... Историята, която политиците не научиха!
Калин Крулев
Г-н Методиев, то мислещите хора, изглежда, съставяме една общност, за която много-много тия разграничения "дясно" и "ляво" не са чак толкова съществени, разбирате ли? Знам, че звучат кощунствено тия думи, но има неща, които са по-висши от голия партиен интерес. Аз лично не мога да харесвам Боко само затова, щот, примерно, го били признали "европейските десни", а пък цялата ми същност в същото време се бунтува срещу неприкрития му просташки комунизъм и срещу тодорживковщината му... понимаете меня?
Толкова близо до истината, но в същото време толкова далеч.
Продължавай Грънчаров, може пък някой ден и да се осъзнаеш.
:)
Публикуване на коментар