Една фейсбук-приятелка ми е писала преди време, едва сега го откривам и решавам да го публикувам. Става дума за ситуацията в "Кирковската" гимназия, именно в Хуманитарната гимназия в Пловдив, чиито несменяем директор е въпросната г-жа Киркова. Ето как вижда нещата дамата, която ми е написала това писмо; според мен казва принципно-важни неща, които са характерни не само за това училище, а и по начало:
Здравейте, надявам се да сте по-добре. Добре е излязъл разговорът ни на страницата Ви, както и един мой коментар от друг сайт, който сте копирал с автор "анонимен". Не знам дали сте се сетил, че е от мен, публикувах мнението си на доста места, не помня вече къде другаде, освен към коментарите БТВ и БНТ по случая. Още не знам как да направя достояние на повече хора положението в това училище. Обезсърчава ме това, че хората не четат, не коментират и най-страшното - не действат.
Междувременно се свързах с мои бивши ученици от 12-ти клас, с някои колеги, които понастоящем работят в кирковската гимназия и с помощник-директор Желязко Събев. Разговорът с последния във ФБ ще запаметя и изпратя най-долу. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Думите Проверка, Наредба и Заповед звучат като мантра в ушите на българския даскал по сто пъти на ден. Сякаш училището не съществува за учениците, а за да имат бюрократите какво да проверяват. А кризата затри и малката искрица смелост, която мъждукаше в душите на учителите след 2007 година.
Ласка Янчева
Публикуване на коментар