Олигархията ни, след като чрез своите доверени лица - Царо, Дмитрич, Гоце, Доган, Боко, Сидерчо, "Янета разни" пет броя и пр. - успя да натика страната в нова криза, сега разиграва следният сценарий: "човек на Костов", именно Орешарски, щял да прави "силни реформи" и той, по подобие на Костов, щял да извлече страната от тресавището, от кризата. Нека да е Орешарски, ако требе Лещников ще домъкнем, ако требе некой Царевичарски ще намерим, ако требе Бадемов или Фастъков ще изобретим, само и само да не е Костов, за който, прочее, се знае от всички, че единствен може да надмогне кризата, тепърва пък Орешарски щял да ни извлича от нея!
И не се сещат, че когато и Орешарски се издъни - а че ще се издъни е без съмнение, щото дори и да беше кадърен и свестен, какъвто не е, ръцете му ще бъдат порядъчно вързани от повелителите му! - тогава дори и най-малоумните в тази страна ще си направят следното фатално за олигархията ни умозаключение:
"Викайте най-после Костов да ни извлича и от тая криза, че ни писна вече!"
И ТОГАВА ЩО ЩЕ ПРАВИТЕ, КОГАТО НАРОДЪТ НАПРАВИ ТОЗИ ИЗВОД, СИРЕЧ, КОГАТО ОСЪЗНАЕ ТОВА, А, ДРАГИ МИ ГОСПОДА МУТРИ, ЧЕНГЕТА, КОМУНИСТИ, МЕКЕРЕТА И ПРОЧИЕ НАПАСТ?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
"...щото дори и да беше кадърен и свестен, какъвто не е,..."
Грънчаров, вкара поредния тъп автогол в издъдената врата на И. Костов. Да не забравяме, че лично И. Костов в качеството си на премиер назначи Орешарски за заместник на Муравей Радев
Bacho Кольо,
Много назад се връщаш, разкажи нещо от по-късния етап на развитие на Орешарски, например, когато искаше да става кмет, и коя черна мачка му мина път.
"...например, когато искаше да става кмет..."
Съгласен съм, но трябва да направим едно мъъъъничко уточнение: не "когато искаше да става кмет" , "когато беше предложен от ОДС за кандидат-кмет"
Абe щом Орешарски е отишъл при комунистите, значи е боклук като тях... само боклуците те взеха от СДС, а боклуци там също имаше, ох, как имаше!
"Абe щом Орешарски ... значи е боклук като тях... "
Досега не съм си позволявал да наричам човешко същество "боклук". Според мен, да наречещ някого така е израз на твърде "боклучаво" мислене.
Вие, комунистите, не наричахте хората боклуци, вие просто ги разчиствахте като боклуци, сиреч, убивахте ги...
А сега, лъжльовци безподобни, се правите на много етични и хуманни, няма що...
За комунистите не мога да отговарям, но за себе си мога - аз човек "боклук" не съм наричал.
Въпросът има и обратна страна. Един истински демократ не нарича хората "боклуци". Ти, обаче, ги наричаш...
Публикуване на коментар