Как посрещнахме Възкресение Христово в пловдивския квартал "Тракия"

Ще напиша в няколко реда за впечатленията ми от снощи, когато към 11 (23 часа) часа закарах фамилията на черква в Ж.К. Тракия - вече си имаме в нашия огромен квартал православен храм, подарен ни от Манджуков - комуто нашият оправен и практичен митрополит Николай Московски подари пък в замяна титла "архонт". Абе сделката си я бива, няма що, да, знам и това, че освещаването на храма от страна на одиозно лице като Николай едва ли може да се смята за истинско и действително, но се принудих да пренебрегна тия неща, по причина на това, че тази църква все пак е най-близо. Прочее, още по-наблизо до дома ни от много години стърчат стените на друга една църква, която обаче е зарязана от Митрополията, не знам защо, малко инициатива се иска, да се съберат по малко пари от народа и църквата може да бъде завършена; ето, пък и архонтът - имаме си веч архонт! - Манджуков може нещо да даде. Както и да е, да не философствам много, че моята голяма уста да не предизвика пак злите сили...

Отидохме пред храма доста рано, народът се събираше, хората се редяха за свещи. Ний си купихме свещички и зачакахме; почна се едно голямо чакане и чак докато излезе по едно време един свещеник да раздава благодатния огън нищо не се чу: никакво песнопение на свещеника, нито на хора (е, по едно време сякаш нещичко се чу, ама вяло, слабо), даже "Христос воскресе!" не чухме, ама като забиха камбаните, си направихме логичния извод, че сигурно вече са казали "Христос воскресе!" и се прекръстихме, и се поздравихме и ние с тия думи! Духаше вятър, та свещите често гаснеха, а може би гаснеха, защото сме грешни, не знам защо точно, но е факт, че често гаснеха. Моя милост държеше обаче майсторски свещта до тялото си, обгърната с двете ми длани, та за отбелязване е, че свещта ми не загасна нито един път, опазих огъня. Който после с колата закарахме до дома си и си запалихме от него кандилото.

За отбелязване е, че още преди да се каже "Христос воскресе!" току-до храма спря един камион, десетина доброволци извадиха касетки с козунаци и започнаха да подаряват на всеки по един козунак. Подават ти козунака и казват "Партия ГЕРБ ви желае весели празници!". Народът вземаше козунаци, както си му е реда, някой се възползваха и си взеха и повечко козунаци, но в интерес на истината забелязах, че някои отказаха да вземат. Тъй че не можаха тия политиканти да не осквернят празника с предизборна политическа цел, макар че много е съмнително като ти дадат козунак, след това като обезумял да се фърлиш да гласуваш за тая партия, стига да не си малоумен де, ама както и да е. То си е чиста форма на подкупване на наивния електорат, дали даваш пари или козунаци е все тая, даже с козунаците по-евтино ще ти излезе, което съдържа в себе си и хитринка, ама карай, нека да се излагат тия политиканти, то волът рие, ама все на неговия гръб отива всичко!

Та това е. Нищичко не се чу около храма от богослужението, нищичко, камо ли пък някаква проповед, която да вдъхнови народа, не, нямаше такова нещо, само камбаните възвестиха празника. Могло е едни микрофони да турят, ала кой ти го интересуват такива подробности. Аз винаги се сещам от моето детство в Долна баня, как е било тогава не знам, ала никога няма да забравя мощния глас на свещеник Кирил (Бог на прости, той вече е покойник!), който така ясно произнасяше "Христос воскресе!", и то така, че целия църковен двор, изпълнен с народ, да го чуе, и не само да го чуе, ами и да потрепери от трепет; не, сега това го няма, младите (които сякаш бяха мнозинството от народа снощи) нищо не чуха, предполагам, са били и доста озадачени, не, не е хубаво това, така не се правят тия неща.

Да се поздравим сега тука с "Христос воскресе!", както си му е редът, и да празнуваме! Светъл и вдъхновен празник ви желая, а за вдъхновението сами трябва да се погрижим! И нека да не свеждаме нашите религиозни празници само до плюскане и беззаветно пиене на алкохол, не е този смисълът, чини ми се, да, не е този смисълът, както на повечето хора, както изглежда, се струва...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo