Марк Аврелий, императорът-философ, който разви така бляскаво идеите на стоицизма. Как смятате, дали да не сложим неговото изображение на корицата на новия брой на списание ИДЕИ, който подготвяме в момента?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Марк Аврелий не е голям оригинален философ, но въпреки това е велика личност, един от най-достойните владетели в историята и един от моите любими римски императори. Ако съм в подходящо настроение, не мога да мисля и чета за него, без да се разчувствам. Ако не се лъжа Ренан беше казал за него, че „за един миг човечеството беше управлявано от най-достойния”.
Прочутата му творба „Към себе си” обаче показва колко голямо бреме е политиката и управлението на държавата за един доблестен, дълбоко морален човек със склонност към усамотение и медитация. За съжаление политиката изисква друга нагласа и други качества, затова интелектуалците далеч невинаги са подходящи за тази дейност. Между другото някои изследователи смятат, че в „Към себе си” личат следи от въздействието на опиати, които Марк Аврелий е вземал, за да облекчава хроничните си стомашни болки.
Отношението си към посмъртната слава той резюмира с тези прекрасни думи:
„По същия начин и имената на преизвестните някога люде са станали като остарели думи: Камил, Цезон, Волез, Леонат, малко след тях Сципион и Катон, после Август, Адриан и Антонин. Всичко изчезва и бързо се превръща в легенда, бързо го засипва пълна забрава. А твърдя това за людете, които са блестели в слава. Защото другите стават „неизвестни, незнайни» ведно с последния си дъх. Какво означава изобщо да си спомнят вечно за тебе? Нещо изцяло празно. А за какво си струва да положиш усилия? Единствено за това — мислите ти да са изпълнени с правда, делата ти да бъдат съобразени с човешката общност, да няма измама в словото ти и да си настроен тъй, че да приемаш всичко, което ти се случва, като необходимо и известно, изтичащо от един и същ извор и начало.
Остави се драговолно на Клото, дай й възможност да втъче в живота ти каквито събития пожелае. Всичко е ефимерно — това, което помни, и онова, което се помни.»
Стоическите нравствени принципи са ми много близки. Мисля, че от античните нравствени системи стоическата, обогатена с отделни елементи от Аристотел, е най-добрата.
Така че аз не бих възразил Марк Аврелий да е на корицата на списанието, макар че има по-велики антични философии от него.
Защо не. Не познавам толкова добре историята на римските владетели, но ако Марк Аврелий е бил дълбоко нравствена личност и уважаван пълководец, добре ще е ликът му да е първото което виждат читателите на ИДЕИ, когато вземат следващия брой в ръцете си. И махни този "плевел" Бърцов от блога си за да не "затревясва нивата ти".
Томи Томев.
Еще се запознате с Божието Просветление,ИСИНА ВИ КАЗВАМ,АДА ще познаите ЧАДА замирисали.
Ха алал да ти компаниика "дръвен чиновник философски" Грънчаров.
"Дай им Боже дъжд"
Амин!
Румен Бърцов
Публикуване на коментар