Аз фактически до този момент, в този мой дневник, много съм писал по тази тема - и ми се ще да не я занемаря, да я продължа. Ето затова тази сутрин ми хрумна да опиша някои мои преживели от последните дни. Нека да се знае как минават дните на такъв един "ентелектуалец"; а защо пиша така тази дума, чини ми се, не е голяма загадка, но може да се наложи известно пояснение; ето го.
У нас като се каже думата "интелектуалец" кой си представяме? Ами медиите, дето, тъй да се рече, канонизират тоя там примерно, за "социолог", оня там за "политолог", трети, представете си, за "интелектуалец", са единствено меродавни в това отношение: като се каже думата "интелектуалец", си представяме, примерно, я професор Вучков, я професор Пантев, я Велислава Дърева (вечно дежурна интелектуалка), я... Андрей Слабаков, я Недялко Йорданов, я Гранитски, я... Патрашкова, я психиатъра Н.Михайлов - той говори много засукано и неясно, с претенции, ерго, нема начин да не е интелектуалец, при това "много дълбок" - я... Слави Трифонов, нищо чудно, както сме е подкарали, един ден за интелектуалец младите да почнат да възприемат... Митю Пищова, Азис и т.н. Изброих малка част от "интелектуалния елит" на нашата нация, дадох представа и за това как се става интелектуалец у нас, и на това основание някой сам себе си да провъзгласи за интелектуалец, разбира се, е същинско безсрамие, щом медиите не са го въздигнали на тоз "висок пиедестал"; по тази причина моя милост, за да се отличава по нещо от ония, "щатните дежурни интелектуалци", предпочита да се самоопределя като "ентелектуалец"; не знам защо съчиних тази дума, но я съчиних, изглежда, само заради тази разлика. Пък ми звучи по народному, тъй да се рече, затуй, навярно, и народът трябва да се пита (ама как да стане това?) кои хора са неговите "интелектуалци" и... "ентелектуалци", но както и да е, да не задълбаваме в тази деликатна тема, щото кой знае къде ще ни изведе ако продължим в този дух. Прочее, да дам една своя констатация, която смятам за напълно основателна и вярна: у нас, драги ми българе, допуснахме "интелектуален елит" в тия нови, съвременни времена да си остане старата тодорживкова "духовна аристокрация", тук-там обогатена с некое и друго по-пробивно парвеню-"културтрегер", примерно такова като оня, сега не се сещам за името, оня с папионката и с прическа, наподобяваща тази на битолски просяк, как се казваше, да бе, изфръкна ми от акъла името му сега, оня де, дето е вечен шеф на медийния съвет, да бе, как мога да забравя името му; ох, сетих се най-после: Георги Лозанов, тюх да му се не види!
Както и да е, спирам по тая щекотлива тема. Сега да си кажа за некоя друга преживелица от последните дни, та да се види как тече битието-житието на един български "ентелектуалец" от нашите дни, от нашето съвремие.
Отивам аз, значи, в пощата вчера, след като мина цяла седмица празнични и почивни дни, рано сутринта, за да си платя тока, щото преди първи, 1 май де, кой знае как, в главата ми се появи мисълта, че трябва спешно да ида да си платя данъците, заради някаква там отстъпка, е, ходих, редих се, чаках доста, платих ги: и в замяна забравих, да, забравих, че не съм плащал тока! Моите хора си знаят, че аз се занимавам с тия неща и никой от тях, разбира се, не се сети да ме подсети; в резултат, като дойде 1 май, аз загрях, че не съм плащал тока, и страшно се уплаших: да не земат да ми спрат тока тия, те са много бързи, когато става дума за вземане на пари! Но вече беше почнала празничната седмица, аз си знам как я изкарах с мисълта, че могат да минат и да ми отвъртят бушона. Ходих до пощата да проверявам кога започва тя да работи, имаше в празниците някакви дежурства там, оказа се, че били само за колетно отделение, само да дават колетите, нито едно друго гише не работеше. Оказа се, че вчерашният ден, 7 май, е първият, който ще работи; затуй аз, в ранната утрин на 7-ми май, пристигнах пред пощата, надявайки се да съм пръв: дръжки, оказа се, че пред пощата живописно се виеха две опашки: едната за такива, като мен, които не са си платили тока, а другата, разбира се, за ранобудните пенсионери, които весело, с приповдигнато настроение и с... куркащи черва, се бяха наредили за пенсийките си, та като ги земат, да го ударят на живот и да вземат да си купят, да речем, едно кило кайма не от месо, а от незнайни за науката сурогати.
Както и да е, наредих се чинно зад последния в опашката, дето се плаща токът. И тук в главата ми се яви една мисъл: що да не взема да помоля човека пред мен да ме запомни, а аз в туй време да ида на гишето за малки пратки, щото носех цяла една голяма чанта с подготвени за изпращане по пощата книжки на списание ИДЕИ, последната купчина такива списания за абонатите, които за тази книжка трябваше да изпратя. Хем да не ми тежат тия списания, хем... ще видите какво стана де. Казах на човека, той се съгласи, а аз радостно отприпках до гишето за колети и за малки пакети.
Тук съм длъжен да поясня, че тъй като бях в болнични миналия месец, на мен държавата още не се беше натуткала да ми подготви и да ми плати болничните, та затуй моя милост разполагаше със съвсем оскъдни финансови средства. Бях си подготвил 20-тина лева за разходи за изпращане на списанията и 80 лева за тока, предвиждах, че 100 лева ще са ми достатъчни. Пратих списанията за 17-18 лева и се върнах на опашката за тока. Тя, прочее, беше станала още по-дълга. Зачаках и започнах, по своя си обичай, да разглеждам публиката наоколо, щото от доста време не бях стоял на толкова дълга, направо със социалистически размах, грандиозна опашка. Какво да открия в реакциите на чакащите? Все същото: бабичките и старчетата, които имаха голям тренинг в стоенето по грандиозни социалистически опашки, даже сякаш се чувстваха с приповдигнат дух, щото тия опашки, предполагам, им напомняха за славното време на тяхната буйна младост. Те весело си разговаряха, обменяха разни квартални клюки, разказваха си възторжени мечти какво именно ще си купят като пипнат най-после дългожданните левчета на пенсийката и т.н. Тъжна картинка е нашият народ, когато особено стигнат представителите му до нивото на пенсионери, същинска трагедия е това! Подобни мисли ме докараха до едни невесели мисли, за които не ми се пише сега, силно контрастиращи с околното приповдигнато настроение, но както и да е.
Чат-пат сред публиката почваха и бързо заглъхваха и политически разговори и опити за дискусия, като тук най-популярната теза, за жалост, беше тази, що изрази един квартален зевзек с червено от дългогодишна злоупотреба с твърди алкохолни напитки, който се изяви като нещо като "народен трибун": "Що ще ида да им гласувам на полиците, те за нас погрижиха ли се нещо, нема да ида да им гласувам, ще ми фанат мръсните чорапи да ида да им гласувам, не им щем демокрацията, майната им най-после!" и други подобни, а пък публиката гледаше пияницата с възхищение - сякаш е боговдъхновен оракул или направо пророк! По-после се разбра, че тоя фен на алкохолните напитки бил поддръжник, разбира се, на Сидеров, ама както и да е, да не придиряме на човечеца. Общо взето публиката много-много не беше склонна да разговаря по политически теми, някои, предполагам, ги е срам да изразят истинските си убеждения (в подкрепа на Боко, на комунистите и пр.), други пък може и действително да са аполитични, ама ме съмнява, щото у нас от политика секи разбира, както и от футбол, както и от кебапчета, от райкийца и други такива благинки на битието...
Но да не се отклонявам, ами да карам по темата. След доста дълго чакане моя милост най-сетне доближи момента, в който да си плати тока. И тук стана една засечка, толкова гадна, че не е за разправяне. За свое оправдание, т.е. за да не ми е пълен резилът, ще се принудя да приведа думите на безсмъртния Алеко, който веднъж, на едно място, пишеше нещо такова: цяла България ми вика "Щастливеца", ала не знаят, че вчера в джобовете си нямах стотинки да си купя един пакет цигари, дотам бях стигнал, ама както и да е...", нещо такова беше писал Щастливецът, ето, вчера и моя милост изпадна в такова, в подобно, даже още по-унизително положение. Ще си го призная, та да се помни в тия наши време до какви унижения понякога изпада един български "ентелектуалец", не от ония, медийните дежурни интелектуалци, те парички, предполагам, имат, аз говоря за нас, "интелектуалците", дето сме от по-долно ниво.
Стигам до касиерката и понеже предишния месец платих някъде към 56 лева (слава Богу, тая зима беше мека, та оцеляхме някак!), аз даже си правех сметки да ми останат малко пари от моите 80 лева, отредени за ток, за да изкараме някой ден. Да, ама не: като ми каза, че токът ми бил... 96 лева (!!!), щях да падна: не ми достигаха в този момент цели 16 лева, таман ония пари, които дадох за изпращането на книжките на списание ИДЕИ, които така неблагоразумно изпратих преди да платя тока! Щях да умра от срам: хъката-мъката, казах на касиерката, че нямам толкова пари, че не съм взел толкова пари; опитах се и да протестирам, че сметката ми е толкова голяма, ама къде ти, тя ме погледна така зверски, че ми се отщя да бъда "революционен гражданин", и пак дойде срамът. Тогава тя в един момент се смили над мен и каза: "Колко имаш? 80 ли? Дай ги тях, пък за останалите 16 лева ще ги дадеш друг път, само гледай да не вземат да ти спрат тока, щото тогава ще плащаш още пари да ти го пуснат!". Като разбрах, че може така, бързо платих 80-те си лева, а пък след това бързо звъннах на сина да дойде да ми донесе още пари, а докато той дойде, аз пак се наредих най-отзад на опашката за плащане на ток! С едно изречение казано, понеже много обичам да се редя на грамадни социалистически опашки, ето, имах неописуемото щастие още веднъж да простоя на тази колосална опашка, някъде към два часа се стои на нея, е, аз стоях цели 4 часа барем! Настоях се де, до насита! Майната й на тая опашка! Майната му и на социализма, дето е измислил опашките и все още, тук-там, показва отвратителното си лице!
Така кажи-речи, мина вчерашния ми ден. Е, и други преживелици имах, ама за тях някой друг път, да не претрупваме сега текста. Стига засега, ще се задоволим с това. Хубав ден на всички! И редовно си плащайте тока! За да сте щастливи, за да нямате униженията, които имах вчера аз...
2 коментара:
Да, животът на един философ се състои и от банални, ежедневни занимания. Ние имаме възвишена представа за например за великите древногръцки мислители, но и те вероятно е трябвало да се трепят с ежедневни проблеми, макар че на Аристотел и Платон поне не им се е налагало да си плащат тока:) Маркс пък е бил хронично задлъжнял. Карл Попър преди да стане известен, като преподавател в Нова Зеландия се е хранел само с картофи и макарони и не е имал пари да прати писмата си до Европа и т.н.
Аз все пак се чудя защо в 21-и век в България хората още се редят по опашки, за да си плащат сметките, да си получат пенсията и т.н., след като има удобни и модерни инструменти като разплащателни сметки (те съществуваха дори преди 1989) и т.н. ВЪТРЕШНИЯТ живот особено на интелектуалеца е толкова тежък, че той има право на някои улеснения и удобства.
Колкото до ниските доходи и помощи – ами България може тук да се поучи от светлия пример на по-старите демокрации начело със Съединените щати и да мине изцяло на живот на кредит. Всичко може да се финансира чрез заеми, а когато те не може да се изплащат няма страшно, просто се рефинансират с нови заеми и така до безкрайност. Няма нужда от никаква финансова дисциплина, това е отживелица, днес всички държави и всички граждани живеят назаем и никой няма намерение някога да си върне дълговете. В това всъщност се състои тайната за западното благоденствие, докато българите са решили да се правят на велики, да спазват финансова дисциплина, да си плащат редовно данъците и сметките и т.н. Това е анахронично и вече не се прави в „развитите демокрации”. Там се живее тук и сега, па в бъдеще да става, каквото ще, след нас и потоп.
Г-н Грънчаров, Вие сте удивителен човек. Вашият хумор и ирония са толкова тънки и деликатни, че трудно се забелязват, но станe ли това ме обхваща топла радост.
Публикуване на коментар