Попадам тази сутрин на публикация, която ми "грабва" вниманието още със своето заглавие: Училищните бюджети ще зависят от успеха на тестовете, съдържащо в себе си една направо отчайваща глупост. Интересна иновация е успял да замисли новият ръководен екип на Министерството на образованието и науката, няма що, напредничав е до немай къде! Човек се пита: дали изобщо е възможно да съществува някаква човешка глупост, която родната бюрокрация да не може да сътвори и дори да "оползотвори", разрушавайки всяка възможност за кълн на нещо наистина ново и полезно. Няма как, наложи се да напиша във Фейсбук кратък коментар по тази статия, ето го:
Новият ръководен екип на Министерството на образованието започва с една особено голяма глупост: финансирането на училищата (и заплатата на учителите) да зависи от успеха на учениците на тестовете! Светът се отказва от тестовете, ний, движейки се с половин век закъснение, залагаме изцяло на тях.
Децата, знайно е, решават тестовете като лотария или залагат като на тото. Тест може да се реши и без нищичко да знаеш, камо ли пък да умееш да мислиш. Ориентацията на обучението към тестове развива паметта, не мисълта. Развива репродуктивността (папагалщината), а не творчеството.
На истински същественото, на което трябва да се заложи, за да е образованието на младите що-годе качествено, у нас изобщо не се залага. Зрелостниците не могат да напишат едно есе, в което се иска способност за самостоятелно осмисляне и вникване в проблемите, т.е. излизат от гимназиите като интелектуални и духовни инвалиди. Отнася се за огромната част от нашата младеж.
Нашето българско училище осакатява душите на младите, обеднява ги, а не ги обогатява. Това, ако се разбере, е страшно. Но всички са съвсем спокойни.
Което вече е истински, сиреч, фатално страшното...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар