Обръщение на българолюбеца Dan Mirjafarov към разумно-мислещите българи

Наистина трябва добре да мислим кого пращаме в Парламента. Щото иначе следват резилищата, на които сме свидетели напоследък...

Обръщение на българолюбеца Dan Mirjafarov към разумно-мислещите българи:

Ако наистина това са постижения на Иван Костов, наистина голям държавник е! Няма кой друг да извади България от кал, където сега се намира... Боли ме сърцето за вас, да знаете! Българският народ и красивата ви страна са достойни за много по-хубав късмет! От другата страна, недейте да мислите, че без необходимо възпитание и образование народа ви ще направи правилен избор! Ако искате да спасите народа и държава си от "руско-мафиотското робство", зарежете политическите спорове и баталии и молете г-н Костов или някой друг да ви организира за по-продължителните действия за да просветете младите кой път е по-правилен, къде е истината... Пожелавам ви много успех и ако ще има нужда винаги съм готов да сложа и своя малка тухла в построяването на Свободна и Силна България!

И още, репликата е взета от възникналата дискусия с дежурните щатни антикостовисти във Фейсбук:

Както виждам, според резултати на изборите, от правата идея също почти никой не се интересува. Означава ли това, че най-доброто бъдеще на България е да стане един перифериен анклав на Русия? Имало тука хора, които учили история на КПСС и аз един съм от тях и от онази история разбрал съм, че комунистите са били най-малочислената политическа сила в Русия, обаче това не им попречи да внедряват идеологията си в умовете на хората. Трябва не само умеем да критикуваме враговете ни, а и да научим от тях нещо, нали?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo