Да, и Христо Ботев е убит от "свои", а организатор на убийството му е руският възпитаник Никола Войновски, учил в Николаевската военна академия в Одеса! Това чета в статията Христо Ботев убит от свои. Участниците в заверата дали клетва да мълчат до гроб, в която между другото пише и това:
... Споменатото "недоразумение" отново касае пътя на четата. И Перо като Войновски смята, че правилният избор е Панагюрище, а не Сърбия. На съдбовното съвещание Христо Ботев пита щаба: "Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?"
"Ботев! Ако ти направиш това нещо, знай, всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш", отсича Перо Симеонов. Аргументите на Перо са думите, а на Войновски - куршумите. Докато Ботев и приближените му обсъждат ситуацията, той върви с група момци към Искъра. Някъде по това време проехтява фаталният изстрел.
Заедно с неколцина другари Никола Кючуков вижда простреляния Ботев. "Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порои от кърви бяха го покрили. "Ах! Какво стана?" - казахме, като се хвърлихме въз него със сълзи", свидетелства Кючуков. Тук се явява съществено разминаване в показанията на очевидците. Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е ударен в сърцето, а Никола Кючуков - в главата. И други четници документират, че мишената е била главата.
... Но ето че като горска пепелянка изпълзяват неизбежните нашенски козни. Вождизъм, себелюбие, завист и мъст избуяват в ръководството на четата. Централен е конфликтът между Никола Войновски и Христо Ботев. Офицерът кръстосва сабя с поета. Войновски настоява да се придвижат към Средногорието - въобразява си, че там огънят на бунта е още жив. Острата сетивност на Ботев обаче му подсказва, че каузата е изгубена. Той иска да спаси юнаците, като ги прехвърли в Сърбия.
Когато Христо Ботев назначава за втори войвода Перо Симеонов, нервите на Никола Войновски не издържат. Той се чувства разжалван, пагоните му са свалени. "Кръвната обида се измива с кръв!", така са го учили във военната академия. Войновски организира заговор, в който участват неколцина верни нему хора. Сред тях е Никола Обретенов.
По време на сражението на 20 май 1876 г. Войновски дезертира. "В най-големия разгар на битката около 60 души начело с офицерина Н. Войновски, който държал дясното крило, се отцепили и понеже не знаели местността, тръгнали да се спасяват в долината, която води към р. Искър", пише Димитър Икономов.
Оставен е обаче убиец, който да ликвидира войводата Христо Ботев. Изкусен стрелец, избран от Никола Войновски. Той се крие в храстите и търси сгода да натисне спусъка. Христо Ботев се изправя, за да огледа местността, и пада прострелян. Задачата на Никола Обретенов е да съобщи за изхода от екзекуцията...
... Докато се развиват тези събития, Никола Обретенов тича към Искъра, за да съобщи на Никола Войновски, че Ботев е убит. Хората на Войновски стоят край реката, но не я минават, чакат вестоносеца. Чак след новината форсират водния басейн по правилата, научени от командира във военната академия.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар