Както можеше и да се очаква, появиха се списувачи, които почнаха най-упоително да ни обясняват, че нямало особен смисъл да се протестира, че протестите нищо не могли да решат, че оставката на това мафиотско правителство била даже вредна, че трябвало да бъдем по-умни и да се приберем по домовете, трябвало да покютим още, щото ако продължим да протестираме пак щели да ни изиграят; протестиращите били "десни идиоти", по дефиницията на вечно проницателния Евгени Дайнов, значи били сме "десни идиоти", които били много полезни таман за тия, срещу които протестират, ала се не били усещали за това; добре че само Дайнов, Дачков, Бакалов и още неколцина умни и морални най-вече личности първи се били досетили за това та да ни предупредят! Тия писания и откровения, чини ми се, нищо чудно да са и парично вдъхновени, някой явно има интерес точно в този момент протестиращите да бъдат призовавани да се приберат по домовете - и за това е готов да плати хубави пари, а кандидати да лапнат тез пари у нас винаги, както е обичайно, бол. А приказките да се прибираме по домовете щот иначе щели сме без да искаме пак да докараме Боко на власт, и тогаз щяло да стане още по-лошо, тия приказки са за балъците, за будалите; както и да е, ето ви извадки от едно такова "актуално-свръхрадикално-умно" писание, а по-долу можете да прочетете коментар на един читател, с когото моя милост е изцяло съгласна:
И наново си въобразяват, че с едни избори ще дойде по-добро правителство с Борисов начело. Т. нар. кръг около президента Плевнелиев, медийната група „Капитал”, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева, вече започва да пулсира с такива надежди. Личи си по всяко изказване на Плевнелиев, по заглавията в „Капитал” и „Дневник”. Двата вестника добре се помнят от времето, когато дискретно подкрепяха Борисов и си затваряха очите за явни скандали. Сега този тон се усеща отново. „Капитал” директно призовава за оставка. Едва ли е за удоволствието още два-три месеца да ни управлява служебно правителство. Вече прозира илюзията за новия Борисов. Още не го казват съвсем гласно, но цялата риторика около протестите сочи точно това. Не било страшно да има нови избори сега.
В едни избори никога няма нищо страшно. Страшното е, че сегашните протести не са родили политически субект. Няма и да родят, както стана и с февруарските протести. Остават си съществуващите партии във и извън парламента. И какво?
Какво ще се случи на едни избори след 2 месеца е лесно да се предвиди. Ще има подобно съотношение на силите, по-малко за БСП, малко повече за ГЕРБ, без шанс обаче да има мнозинство. Това ясно личи от изказването на Борисов, че преговаря с десните и иска 3% праг за влизане в парламента. В това се състои идеята за нов Борисов с човешко лице – да му сложат министри едни наши хора, той вече ще е по-кротък, ще направим коалиция...
... Какво ще се случи с нови избори до 2-3 месеца? На десницата не й стига толкова време да се събере и осмисли каква алтернатива може да създаде. Старите муцуни са я докарали до нищото и не са преставали да воюват помежду си. С тях не става. Костов даде пример, оттегли се. Пътят за диалог е открит.
Десницата може да се огледа от главата до краката и да не се познае. Като види кого представлява, кой я подкрепя – къде е бизнесът, средната класа, хората с дребни и средни фирми. Защо не са при десните? Или поне повечето не са. Да се прави десница само върху антикомунистическа риторика, парадигми за ДС и конспирации е наивно и води само до периферно присъствие в политическия живот. „Червени боклуци” не е достатъчно като политическа доктрина. Да повтаряш лозунгите от площада с по-изискани изрази, нямаш шанс за успех.
И т.н., на такива приказки народът им казва ето как: "Дрън-дрън -ярина!"; а ето сега какво отговаря на подобни твърдения гражданинът Andonov, с когото моя милост е напълно съгласна:
Съвсем не съм съгласен с тезата на Бакалов. Защото, г-н Бакалов, я си представете за момент: как навремето българските свети икони като Левски, Ботев, Караджата, Раковски, Бенковски, баба Тонка и много други се бяха оставили да чакат смирено, интелигентно и демократично Високата порта да пусне някакъв ферман, с който да обясни как по законен и мирен път България да получи своята независимост? Смешно, нали? Ясно е на всички, че ако това беше станало и до днес щяхме да сме си с фесовете. Затова Ботев каза "Пък каквото сабя покаже!" и тръгна с четата с ясното съзнание, че и след въстанието ще си останат пак същите, както се изразявате Вие, г-н Бакалов.
И наистина си останаха пак същите, ама не съвсем - само временно. Вие какво очаквате? Че... още под ръководството на Мая Манолова изродите-български политици ще ни подарят един идеален нов Изборен кодекс, с който да ги издухаме вовеки веков ли? Няма да стане. И ако при едни нови предсрочни избори българите покажат, че не са още узрели да си постигнат истинска демокрация, ще се наложи да зреят на едни бързи по-следващи и по-следващи избори.
В това няма нищо страшно. Най-страшното е да се чака сегашните политици да продължават да ни управляват под какъвто и да е претекст. Затова - избори до дупка! Като първо се активира най-новата инициатива - "Окупирай Парламента и изгони сганта оттам!"
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
11 коментара:
При всяко нещо лесно може да се говори "за” и „против”. Мисля, че аргументите и на двете страни заслужават внимание. Във всеки случай не бива да реагираме първосигнално и с наивен ентусиазъм като Ангел Грънчаров, който фетишизира уличните протести, особено ако са с „антикомунистическа” насоченост. Не всеки протест е протест. Подобно на комунистическите стратези ние трябва ДА МИСЛИМ НЯКОЛКО ХОДА НАПРЕД. Искам например да припомня, че през 1996-97 Иван Костов първоначално беше ПРОТИВ протестите, довели до свалянето на Виденов и предотвратяването на кабинет Добрев, и то с доста убедителни аргументи. Така че в политиката нещата рядко са еднозначни.
Забележете обаче, че задкулисната олигархия не изглежда никак обезпокоена от сегашните протести – никой не бяга и не напуска България и това е разбираемо, защото всеки изход от кризата за олигархията в крайна сметка е приемлив, тя винаги е в позиция на печеливш: и при запазване на правителството, и при негова оставка, и при голяма коалиция БСП-ГЕРБ, и при нови избори и т.н. Стратезите не показват никакви признаци на безпокойство и което е малко странно – никак не бързат със създаването на нови политически „проекти” като поредна залъгалка за електората. Впрочем забележете, че посткомунистическата система може прекрасно да функционира и БЕЗ ОФИЦИАЛНА, ОТКРИТА КОМПАРТИЯ и пример за това е Русия-ОНД, където КПСС беше забранена. Вярно, има КПРФ, но тя формално никога не е помирисвала власт след 1991.
А иначе избори „до дупка” също е възможен вариант, но те не са решение поради простата причина, че НИКОГА няма да доведат на власт ДСБ, защото е напълно илюзорно да се смята, че ДСБ може да се бори за 121+ депутата в НС. С прискърбие трябва да констатираме, че особено след 2001 комунистите успяха да установят своята система по начин, че никой нищо не може да промени и дори да се промени нещо, то вероятно ще е само нов кръг от играта на заблуда.
Във връзка с твърдението, че политици и анализатори трябва да запазват хладнокръвие и внимателно да калкулират последиците от своите действия ще цитирам и Катя Михайлова за протестите 1996-97. Ситуацията тогава, разбира се, в някои (важни) аспекти беше различна от днешната, но думите й са важни и актуални:
Въпрос: Протестите започнаха, без да са организирани от СДС, а СДС първоначално даже като че ли се двоумеше дали да ги „оглави”.
Михайлова: Започнаха, но бяха лекички и се опитвахме да ги удържаме да не бъдат прекалено големи, защото трябваше първо да минат президентските избори, да се видят нагласите, да се спечели. Веднъж като си спечелил, по друг начин отиваш нататък, можеш в по-висока степен да изостриш нещата. Наскоро си говорихме по повод сегашните събития, че чисто психологически за протести повлияха събитията в Сърбия. Белград вървеше пред нас… Но без разцеплението в БСП НЕ ЗНАМ ДОКОЛКО ЩЯХМЕ ДА УСПЕЕМ, ДОРИ С ПРОТЕСТИТЕ.”
(Източник: Гласовете на прехода – ДЕСНИТЕ, Изток-Запад, София, 2013, 34 лв)
Аз реагирам "първосигнално", така ли, г-н "Хлопаща дъско"?! :-) Браво бе?! А ти даваш ли си сметка какво означава такова едно твърдение, отнесено към философ? ;-) Даваш ли си сметка каква кръвна обида ми нанесе в тоя миг? :-) Знаеш ли, че се налага сега да те призова на дуел, защото окърблението може да се измие само с кръв?!
Винаги се старая да бъда максимално учтив и да меря думите си, включително и дори най-вече и в анонимността на интернет и съм далеч от мисълта да обиждам когото и да било, принизявайки неговите интелектуални способности, така ако се чувствате засегнат, моля за извинение. Нека ми е позволено обаче да отбележа, че Вашите реакции понякога се отличават се една според мен прекалена и излишна емоционалност. Впрочем аз самият съм твърде емоционален, но се старая това никога да не личи в написаното, което трябва да се строго, спокойно, логично, рационално.
А колкото до уличните протести, те за Вас май наистина са идея-фикс. Турция, Русия (Болотная площадь), Бразилия, Гърция, България – щом някъде някой е на улицата, той очевидно може да се радва на Вашата безкритична и беззаветна подкрепа. Аз обаче си мисля, че особено в посткомунистическия свят нещата не са толкова ясни и еднозначни. Какво е мнението ви например за „народни трибуни” като А. Навальный и С. Удальцов в Русия, може ли наистина да им се вярва? Какво да мислим за протестите в Сирия, започнали мирно, но прераснали във въоръжено въстание? Все пак е ясно, че повечето диктаторски режими по света не си отиват по пътя на мирни протести (комунистите са самосвалиха в 1989), а може да бъдат победени само с груба сила, така че би трябвало да оправдаем сирийските бунтовници. Само че сред тях явно има и Ал-Кайда. От друга страна Москва подкрепя Асад, а ние по презумпция трябва да сме против Москва. А какво да кажем за хипотезата, че сирийските бунтовници са въоръжени от самия режим на Асад, за да бъдат дискредитирани пред света с насилието, което упражняват! Впрочем самият шеф на СВР Фрадков ОФИЦИАЛНО беше в Дамаск, нещо нечувано в съветско-руската история! И т.н.
Всичко това са важни въпроси, които явно убягват от вниманието Ви, още повече че прекалено се концентрирате върху България. Има обаче и по-ключови политически театри на света. Аз пледирам за един по-аналитичен и по-ГЛОБАЛЕН подход, при който процесите в България не се разглеждат изолирано, а в един по-широк, дори геополитически контекст, още повече в съвременния глобализиран свят всичко е свързано в всичко.
Аз обаче питам най-вече: къде бяха всички тези велики протестиращи по време на най-абсурдното, най-корумпираното, най-зловредното, най-некадърното, най-предателското правителство на всички времена и народи – това на Симеон Сакскобургмафиотски? Хората обаче са първосигнални и само ако чуят и видят отявлени комунисти във властта, може и да се решат на някой протест. И тъй за разлика от старите демокрации, където по-активни са левите, в посткомунистическите страни десните избиратели са по-склонни да демонстрират, те са на улицата. Затова комунистите и предпочитат да управляват чрез подставени „десни” партии, а не открито.
Ами то подобни мекотели още от време оно по време на подобни събития имат навика да се обаждат как да се изчакало. Като стана дума за Ботев и т.н. ами то и тогава точно изчакване и благоволение от нв султана се е искало от една доста сериозна група така наречени интелигенти ...
А за това, че такива журналя псевдоинтелектуалци (за съжаление се зараджа една сериозна маса, въобразяваща си, че висше образУвание и писане на глупости във фейсбук= интелектуалец- нещо като бай Тошовата художествено-творческа псевдоинтелигенция в нов вариант) взима облаги от където трябва аз въобще и не се съмнявам.
Избори веднага пък да ги печели който може- иначе най-много подобни журналя и някоя "дясна" партия да ни спретнат.
Бай Тошо разправяше да се снишим, тия просто са му следовници. Даже изпитвам по-голяма симпатия към прости хора, които не се крият (Боко поне е откровен- той е прост и т.н.)но не и към пишман интелектуалци. Прост пример- аз самият имам и висше и докторска степен, на 40 години съм занимавам се с наука и НЕ СЕ СЧИТАМ за интелектуалец- считам че ми трябват още поне 10 години и два вагона книги прочетени + някои написани такива + поне някакво влияние в обществото. Освен това не всеки пишещ глупости в нета е журналист.
Социологът Живко Георгиев пред "Труд" за протестите:
Адресатът им е много размит. За едни той е правителството, което още не е започнало да функционира пълноценно, за други - ДПС, за трети - цялата политическа класа. Отчуждението е достатъчно остро, за да прелее в протести.
- Медии и наблюдатели критикуваха спешния план на правителството за това, че социалните мерки в него са неадекватни на гражданския протест. От правителството обаче казват, че така едва ли не изпреварват следващ социален протест, който може да е подобен на февруарския.
- Очевидно има такава логика. Именно социалните проблеми могат да провокират един по-тежък протест и той да залее страната. А протестът днес е по-скоро локализиран в столицата и два-три по-големи града, където към общите политически мотиви се добавя и недоволството към назначението на областни управители. Така че превантивно има смисъл да се инвестира в социална политика и в мерки за икономически растеж.
- Т.е. правителството не се плаши чак толкова от гражданския протест сега, колкото от евентуалното му разширяване със социален протест?
- Безспорно това е по-големият риск. Поне към момента.
Живко е, общо взето, прав, тези заредени с висок морален патос граждански протести не представляват особена опасност и проблем за правителството. По-голям проблем би било, ако към тях се добави социална компонента. Всъщност това е главоболието на повечето правителства по света в момента – с влошаването и неминуемия колапс на световната икономика повсеместно може да се очакват протести и изстъпления, невиждани в човешката история. Колапсът започна в по-слабите и периферни страни като Гърция, Италия и Испания, вече и Бразилия и постепенно ще се разпространява, като накрая ще достигне и сърцевината на съвременния капитализъм – страната на свободата – Съединените щати. Впрочем има данни, че американското правителство трескаво се подготвя, като между другото закупува големи количества патрони за полицията. Вероятно се намираме в преломен момент за човечеството без аналог в историята и в сравнение с предстоящите събития в глобален план в идните няколко години сегашните карнавални шествия в София ще изглеждат като детска игра.
Ще си кажа позицията съвсем скоро. Ще я изразя с думи, щото до този момент не съм го направил по-определено, имам предвид дискурсивно, а наистина съм реагирал само емоционално. Но това е защото съм изчаквал. По принцип подкрепям всякакви протести. Бунтът е нещо хубаво. Ето, прочее, какво писах днес за протестите и смисъла на бунта на страницата си във Фейсбук:
Протестите са школа по свобода, само те ще изтълкуват, ще разгадаят и ще разнищят твърде много неразрешими иначе тайни и загадки, ще подтикнат протестиращите хора да осъзнаят истината, съществените ни нужди и интереси, както и точния смисъл на реалностите, сред които сме поставени; трябва да се протестира: за да се развие съзнанието за свобода на колкото се може повече - и то предимно млади! - хора.
Този е огромният смисъл на протестите: те са школа по гражданско съзнание и поведение, те са школа по свобода - най-важното, което ни е съдбовно потребно в този исторически момент!
Приемам извинението. Употребихте силни думи, а аз пък се пошегувах като Ви призовах на дуел. Малка шегичка! :-)
Уверявам ви, че за съжаление Вашата „школа по гражданско съзнание” отново няма да доведе до желания резултат, защото в посткомунистическите страни няма спонтанен политически процес и задкулисието продължава да дирижира и насочва политиката и в случая българските протести. Независимо от волята и желанието на протестиращите те ще доведат единствено до поредното прекрояване на политическото и парламентарно пространство, вероятно до създаването на нова псевдодясна партия, чието формиране вече май е в ход, до разни безумни коалиции и т.н., не ми се навлиза в детайли, така че Вашият малко наивен ентусиазъм скоро ще бъде попарен.
Публикуване на коментар