По моята статия със заглавие Консуматори или творци - или как училището осакатява душите на младите се получиха доста отзиви във Фейсбук, ето най-интересното по моя преценка от тях; тия коментари са твърде важни според мен, понеже са написани от колеги, от университетски и училищни преподаватели:
Петя Перпериева: Абсолютно вярно: "Учениците у нас са научени да получават всичко наготово. Учителите им дават и сервират в "смлян", "сдъвкан", в готов за поглъщане вид, подобно на "кашица" - сякаш те самите нямат зъби, сякаш са беззъби старци! - онази информация или "духовна храна", която преди това им е била поднесена в учебниците." И колкото повече учителят дъвче, толкова по-несамостоятелни и нерешителни стават децата. Дори и добрите ученици са неуверени в мислите си, страх ги е да не "сгрешат". Такъв бе теста на НВО в 4-ти клас. Децата изразиха свои мисли и мнения в свободните отговори, но мислите им бяха "грешни" и отразени в статистиките като невежество.
Bohem Demeshko: "Сам избирай какво да бъдеш! От теб зависи всичко! Твоя е и пълната отговорност!"... адмирации за автора! Според мен пътят е през колегията, дано има повече учители (забележете: не преподаватели!), които се стремят към собственото си духовно израстване, а не се вкопчват в закони, наредби и указания на МОН. Винаги има и друга гледна точка и не винаги нашата е правилната. Затова тук, в групата, би трябвало да има повече такива дискусии. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар