"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.
Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои.
Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен".
"Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие!"
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
4 коментара:
Ангел Грънчаров фетишизира и издига в култ свободата, но има сериозни съвременни философи, които подлагат на критика и съмнение някои нейни аспекти, например словенската философка Renata Saleci (род. 1962), която говори за „тиранията на свободата”. Салечи явно е с ляв уклон, но мислите й въпреки това заслужават внимание. Тя казва:
„Тирания на свободата” наричам една идеология, появила се в постиндустриалния капитализъм. Тя започва с американската мечта, с идеята на self-made man, който от мияч на чинии става милионер. Постепенно тази перспектива за кариера се превръща в универсална жизнена концепция. Днес смятаме, че можем да избираме всичко: кого да обичаме, как да изглеждаме, дори изборът на кафе трябва да е добре обмислен. Това е изключително вредно. Постоянно се чувстваме стресирани, уморени. Защото ако съм зле, според тази идеология това е моя лична вина. Направила съм неправилен избор… Аз не критикувам политическата свобода на избор, а извратяването на тази концепция чрез капитализма. Илюзията, че имам власт над живота си… Фройд е казал също, че човек избира собствените си неврози. Капитализмът е неврозата на човека… Мисля, че можем да живеем по-релаксирано. Можем да приемем, че нашите решения не са рационални. Че винаги се ориентираме по обществото. Че всеки път, когато изберем нещо, губим нещо друго. И че почти не можем да контролираме последиците от решенията си.”
http://www.spiegel.de/wirtschaft/service/tyrannei-der-wahl-freiheit-kann-ueberfordern-a-906199.html
Използваш твърде много марксистки клишета ("фетишизира", "издига в култ" и пр. марксистко-лелински бълвочи!) в своите критики; дали не си, г-н Хлопаща дъско, някой дърт професор по комунизъм, преподавал навремето в АОНСУ? :-)
Хаха, „стоката като фетиш”, „култ към личността” и т.н. наистина биха могли да са заимствани от някой учебник по МЛ - марксизъм-ленинизъм. Комунистите освен всичко друго поквариха и езика и някои понятия и думи вече не може да се използват, без да предизвикат негативни реминисценции и отрицателни „конотации”.
Иначе на Ангел Грънчаров май и през ум не му минава, че капитализмът може да се критикува и от десни, консервативни позиции. Всъщност моят истински, голям интерес в историята даже не е съвременният период, комунизмът и т.н.,а късната античност и за съжаление трябва да отбележа, че има учудващи аналогии между състоянието на Римската империя през 3-4-5 век и сегашното положение на капиталистическите страни. Едва ли навремето някой е очаквал Рим да падне, както и малцина днес очакват същата съдба да сполети нашата западна цивилизация, но има много индикации, че това ще стане, и то по-бързо, отколкото се предполага. Всъщност реалното рухване на (Западната) Римска империя се осъществява в рамките на не повече от едно поколение! Но дълбоките причини за това, разбира се, са заложени много по-рано.
Представете си, минавало ми е през ума, че капитализмът, какъвто съществува днес, може да бъде критикуван и от десни, консервативни позиции. По причина на това, че и аз самият съм го критикувал от такива позиции... :-)
Публикуване на коментар