Днес ще бъде открито съдебно дело, в което моя милост е ищец, който съди работодателя си

Днес, 20 юни 2013 г. от 10.30 ч. в Пловдивския районен съд ще се проведе първото заседание на съдебното дело, което моя милост заведе срещу работодателката ми; искът ми е за отмяна на несправедливо наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Реших да се явя на това дело въпреки недоброто ми здравословно състояние. Както читателите на този блог знаят, аз също така съм и подсъдим по едно друго дело, което пък беше заведено от подчинената на моята работодателка помощник-директорка на учреждението, в което работя, която също така е и лидер (!) на синдикалната организация, в която членувам; парадокси много има в тоя живот; както и да е. Това дело пък е насрочено за следващия месец, а пък тази толкова привързана към правото госпожа, синдикална лидерка и помощник-работодателка ме съди за обида, понеже, представете си, намерила "крайно неправилни мисли" по свой адрес в една моя философска книга. Тъй че това лято, както се вижда, ще ми мине по ходене на съдилища; а иначе още съм в отпуск по болест, заради операцията, която преживях.

Реших въпреки всичко да се защищавам сам, както това се е правило в древността, да речем, Сократ съвсем не си е търсил адвокат, а се е защищавал сам. Е, вярно, той е загубил делото, бил е, както е известно, осъден на смърт, мен в случая не ме заплашва смърт (поне като искане на тия, които ме съдят, а иначе всички ние все сме смъртни!), тъй че мога с още по-голямо основание да се явя на делото, сам себе си защищавайки. Много ми е интересно как на това нещо ще погледне уважаемият съд. Просто аз демонстрирам вярата си в неговата безпристрастност, в развитото чувство на българския съд за справедливост, което не може да бъде подронено от някакви си формалности и дребнавости. Подготвил съм си, съответно, защитата - доколкото ми стигат силите, понеже наистина не съм във форма, все още лесно се изморявам, неслучайно съм и в болнични. Много ми се ще съдът да разреши да запиша заседанието на видео, но се съмнявам, че това ще стане. Иска ми се да сложа това видео в блога си. Доколкото ми е известно, такива дела са съвсем публични и открити. Какво тогава пречи те да бъдат записани?

И тъй, стискайте палци днес да не се проваля съвсем. Казах, за мен това е интересен казус, който много ще ми даде. И друг път съм съдил друг работодател, погазил според мен правото и закона, това тогава беше небезизвестната, прочула се поради скандала с уволнението на учителя по английски от Хуманитарната гимназия, именно г-жа Соня Киркова; съдих я затова, че тя дръзна да наруши драстично правилата като назначи за учител по философия човек, който няма базисно образование по философия, а по образование е... химик! И отхвърли мен, който освен че съм завършил философия, съм и учител с първи клас квалификация - най-висшата изобщо. Тогава г-жа (другарката де) Киркова май сериозно се уплаши, нае си адвокат, дори сама се яви на делото, и, разбира се, го... спечели, а пък аз бях принуден да отстъпя, понеже не ми се занимаваше да обжалвам и да я съдя до дупка. Г-жа Киркова се бои като дявол от тамян от личности като мен, които а проникнат в нейната червена крепост, а тази крепост ще рухне под напора на "врага". Тя, прочее, се подвизава като директорка вече 22-23 години; преди 1989 г. нищо чудно да е била и партийна секретарка на училището, не знам точно. Но все на ръководни длъжности е работила, щото е под достойнството й да бъде просто учителка. Нейна милост също е, тъй да се рече, философка, ама от другите.

Та делото ми е днес. След малко тръгвам в ужасния утринен пек на пловдивското лято към залите на съда. Хубав ден на всички! Ще ви информирам за това как е протекъл този процес непременно...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo