По повод на широко тиражирано от гербоваците из интернет искане този Парламент да бъде разпуснат, да се проведат нови избори, които да върнат на власт гербовашката партия, моя милост се видя принудена да напише във Фейсбук следния коментар, по който после пък, в отговор на една реплика на моята приятелка Ружка Братанова, дадох съвсем кратичко пояснение:
Да бе, да се разпусне Парламента - крещят в един глас гербоваците и техните интернетни слуги! Разбира се, че искат да се разпусне Парламента и обяснението за това е едно: то се видя от управлението им, че и ГЕРБ за нищо не стават; те си представят участието в политиката както и комунистите, именно само като... крадене, а като си опозиция не може да се краде, затуй искат да се докопат пак до властта, та да си докрадат, та да си завършат успешно започнатите афери, та да си позакръглят банковите сметки.
У нас тия мутренско-ченгесарски партии, дето са в Парламента в момента, си представят властта като безметежно безкрайно крадене, ето защо ний, българите, е крайно време да ги изритаме от Парламента, и да се върнем при сериозните и достойни политици като Костов и тези около него; те доказаха, че единствени разбират властта като тежка отговорност пред хората, народа, страната!
Ружа Братанова: "... да се разпусне Парламента - крещят в един глас гербоваците и техните интернетни слуги! Разбира се, че искат да се разпусне Парламента, и обяснението за това е едно...", а после: "... ето защо ний, българите, е крайно време да ги изритаме от Парламента и да се върнем при сериозните и достойни политици като Костов...". Ачо, последно: да се изритат или да се измитат от Парламента!?
Ангел Грънчаров: ... да ги изметем, Ружке: нормалните хора измитат и изхвърлят боклуците на бунището, а не се ровят с кеф в тях сякаш са свине...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар