В сайта Кафене някакво учено момче (на име Драго Симеонов), стремящо се да изглежда и дълбокомислено, е написало текст, в който иска да ни убеди, че ДС била "фикция", че нямало такова нещо, а то ни се било само привиждало; по-голяма и по-претенциозна интелигентска нелепост не бях срещал, затуй ми се наложи да реагирам, особено след като прочетох патетичния завършек на туй словоизлияние; ето самия завършек, а пък после можете да прочетете и моя коментар:
Ако наистина можеха да планират те или кукловодите им, защо до един така показно се сриват рано или късно на бунището? Какъв е този ченгеджийски Кронос, който изяжда децата си, неуязвим дори за тях, а ние не спираме да вярваме в него?
Крайно време е да заявим, че никой от тях не е жрец на висш промисъл (пък макар и злостен), стига сме търсили в Роршаховите петна на политически им екскременти логическа картина, в която да се впишем. ДС с неговите планове ще е живо, докато продължаваме да му се плашим, кланяме или иконоборстваме.
Не сме част от ничий план, Планът е мъртъв, сами сме! Страшно е да осиротеем така рязко, определено е хаотично, но пък е толкова вдъхновяващо.
МОЯТ КОМЕНТАР, МОЕТО ВЪЗРАЖЕНИЕ: Момчето, дето е написало този текст, се старае да изглежда учено и също така талантливо в писането, ала в крайна сметка това, дето е написало, макар че звучи страшно авторитетно, е всъщност една интелигентска безсмислица. Ще му обясня защо е така, ще се опитам да покажа и на други хора, дето се впечатляват от такива "умнотии", че работите съвсем не са така, както изглеждат на тия умници:
Първо, човекът е устроен така, че винаги търси смисъл в случващото се. Не става дума да си "изобрети" смисъла, та да се успокои, а явно винаги във всяко нещо има някакъв смисъл, до който следва да се доберем. Също така е ясно, че то този смисъл не се стига лесно, нещо повече, дори и да напрегнем всичките си умствени сили, пак няма да стигнем до него, щото умът, прочее, съвсем не стига, не е достатъчен за да постигнем смисъла. Иска се и друго, трябва да използваме целия потенциал на душата си: интуиция, чувство, въображение, вяра даже, всичко. Голият ум не стига. Разсъдъкът не може да разбули всички загадки. Даже самозваният разум не е достатъчен - макар че малцина са тия, които изобщо разбират що е това разум. Но тайната трябва да бъде разбулена.
Тия неща обаче, за които пише ученото момче, именно "измислиците", че ДС дирижира живота ни, съвсем не са нещо, дето сме си го изобретили за собствено успокоение; не е истина това, че ДС и нейните кадри "не съществуват", да има много здраве от мен това учено момче, съвсем реално си съществуват, не е както то си мисли, че ни се били привиждали. И те съвсем реално дирижират процесите у нас. Това не значи, че и ний сме жертва на т.н. "конспиративни теории", не, става дума за трезв разсъдък, необременен от някакви скрупули, а търсещ единствено истината.
Тази, драго учено момче, е истината, горчивата истина. ДС, комунистите, мафиотите и прочие са една зла сила, която трови и съсипва живота ни не от вчера. Трябва да сме пълни идиоти, за да не си даваме отчет за това. Тъй че, моля, оставете изтънчената си софистична ученост за момичетата, особено тия с по-светло руси коси, тях може да впечатлите и да постигнете някоя и друга цел, а ний ще си вярваме в истините, до които сме стигнали със страданията си, които сме ги изстрадали и изнесли на гърба си. Разбра ли ме, драго учено момче?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Разбира се, че трябва да имаме трезва, критична и скептична нагласа и да не се подаваме на параноя за световни конспирации на разни илюминати, ционисти, масони, Ватикана и т.н. Обществото е прекалено сложна система, за да е обект на такива ВСЕОБХВАТНИ конспирации и манипулации. От това обаче съвсем не следва, че няма конспирации с ПО-ЛОКАЛЕН ХАРАКТЕР. Напротив, те са съвсем обичайно явление в историята и обществото. Всеки например, който разбира малко от малко от политика знае, че видимата политика е много малка част или върхът на айсберга и че задкулисието често играе много по-голяма роля. Освен това неотменим атрибут на съвременните държави са тайните служби, а тяхната дейност по дефиниция е конспиративна. Това в особена степен се отнася за комунистическите тайни служби. За комунистите секретността и конспирацията са начин на живот. Затова би било безкрайно учудващо, ако комунистите и техните тайни служби са се отказали след 1989 от своите методи и похвати. Това е направо априори изключено и затова тезата на Драго Симеонов е изключително наивна (или пък има за цел дезинформация).
Истината е, че ролята на ДС след 1989 не само че не намалява или отслабва, а напротив, ДАЖЕ СЕ ЗАСИЛВА. Вече знаем, че промените в Източна Европа бяха планирани и инициирани от КГБ и съответните местни тайни служби и че „преходът” е в много по-голяма степен контролиран или дирижиран, отколкото някои си мислят. Нещо повече, аз силно клоня към схващането, че комунистите не са променили своята основна цел, а именно световно господство, и продължават да я преследват упорито с нови, усъвършенствани методи като например контролираното рухване на комунизма, което има за цел да въведе Запада в заблуда.
Така че за съжаление „планът” не е мъртъв, напротив, той се радва на добро здраве и съвсем не сме „осиротели” откъм ДС. Ако наистина бяхме „осиротели”, България отдавна да е истински свободна и демократична страна.
Публикуване на коментар