... и от "контра-протеста" на комуноидите:
ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките са взаимствани от Фейсбук, правени са от Константин Павлов, Gery Nikolova и др.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
10 коментара:
Протестиращите не разбират, че България се върти в омагьосан кръг. Максимумът, който могат да постигнат, е да доведат, респ. да върнат на власт псевдодесни партии, които са дори по-отвратителни от отявлените комунисти. Затова в сегашната ситуация, колкото и странно да е, тези протести са КОНТРАПРОДУКТИВНИ, но това не се разбира, вкл. от Ангел Грънчаров, който се е отдал на безкритична еуфория.
Иван Костов:
„Какви са политическите възможности на уличните протести? Можаха да свалят Борисов. Могат да свалят днешното правителство, да изгонят парламента. През февруари ГЕРБ, БСП и ДПС категорично изиграха протестиращите, като пратиха обществото на избори и окупираха цялото политическо пространство и това на управляващите и това на опозицията. Утре уличните протести могат да върнат Бойко Борисов на власт. В другиден могат да го свалят отново заради управленската му безпомощност и вредност. Затворени в тези алтернативи протестите показват, че сме в ПОЛИТИЧЕСКА БЕЗИЗХОДИЦА.
Какво не могат уличните протести. Не могат да произведат нито едно конкретно политическо решение, на който и да е проблем на гражданите; не могат да променят политическата система в страната; не могат да изведат българите от икономическата и социалната кризи. ВСЯКО ОЧАКВАНЕ, И НАТОВАРВАНЕ НА УЛИЦАТА ДА РЕШАВА КОНКРЕТНИ ПОЛИТИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ ПРОБЛЕМИ ЩЕ ЗАВЪРШИ С ПРОВАЛ ЗА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ И ПОБЕДА НА МАФИЯТА. Политическите решения изискват професионализъм, посвещаване на общото благо, способност да се печели доверие и да се носи отговорност. Протестиращите са граждани, а не политици. Обществото е в ПОЛИТИЧЕСКИ КАПАН, защото всяка негова криза в условия на демокрация се решава с избори. Промяната на Изборния кодекс няма да попречи да бъдат избрани днешните парламентаристи, за да управляват отново.”
Робърт Бухар:
Западната публика е добре масажирана от медиите и „правилното” образование до степен, че не може да разбере какво става, а в по-голямата си част нея и без това не я е грижа за това. Младото поколение американци днес няма исторически познания и не може да си създаде картина какво става днес, защото няма представа какво е станало в миналото. Хората, живеещи в бившия съветски блок, имат различен опит, но изживяването на ситуацията „отвътре” не им позволява да видят голямата картина. Малкото на брой личности, които осъзнават какво става и са загрижени, не могат да спрат тенденцията. А освен това техните правителства вече даже и не ги е грижа какво мислят и казват тези хора. Новата система е вече установена по начин, че никой не може да промени нещо. Изборите може лесно да бъдат манипулирани и резултатът ще бъде винаги един и същ, без значение коя партия печели.
Петър Цибулка:
Аз съм абсолютно убеден, че Чешката република все още се контролира и управлява от КГБ. Няма антикомунистически герои в Чехия, а само агенти на КГБ и чешката тайна полиция СТБ… Не знам как изглежда колапсът на комунизма от американска гледна точка, но от болезнения опит на гражданите във всички посткомунистически страни рухването на комунизма е чиста фикция. Комунистите и тяхната властова пирамида останаха непокътнати. Комунистите и кадрите на комунистическото Гестапо СТБ (чешката ДС), офицери от комунистическото СС „Народна милиция” и други подобни престъпници се превърнаха в законни собственици на всичко, което имаше някаква стойност в тези „бивши” комунистически страни – и това беше направено чрез един измамен процес на приватизация.
Анатоли Голицин:
Комунистите успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функционални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”... Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок НЕ СА ИСТИНСКИ ДЕМОКРАЦИИ И НЯМА ДА СТАНАТ ТАКИВА В БЪДЕЩЕ. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.
Колцина от протестиращите, на които Ангел Грънчаров толкова се възхищава, са привърженици на ДСБ? И водят ли протестите до увеличаване на подкрепата за ДСБ? Очевидно не. Това са дезориентирани хорица с наистина базисна дясна нагласа, които обаче в крайна сметка служат на псевдодесните партии в България и с това на комунистите, които тайно и не толкова тайно дърпат конците на всички партии в България – с изключение на ДСБ, затова и нейният резултат е такъв.
Така че никаква история не се твори по улиците на София, това е поредният кръг в цирка на заблуда, разиграван след 1989. Впрочем те няма да доведат и до оставка на кабинета, освен ако комунистите не решат, че им е по-изгодно привидно да предадат властта на някаква псевдодясна партия или коалиция.
Не бъдете толкова сигурен във верността на своите конспиративистки теории; обикновено живата история достатъчно убедително събаря подобни построения на дървени "философи" като Вас...
Не се смятам за езотеричен конспиролог-фантазьор, също не и за „дървен философ”, а за сериозен и скептичен изследовател, затова и не съм 100% убеден в нищо и съм отворен за контрааргументи, но моля не от общ характер от рода на „обществото е прекалено сложна система, затова не може да бъде планирано и изчислено в такива детайли”. Практиката показва, че комунистите УМЕЯТ И МОГАТ ДА ПЛАНИРАТ И МАНИПУЛИРАТ ОБЩЕСТВОТО ПО НАЧИН, НЕПОСТИЖИМ ЗА ЗАПАДНИЯ УМ.
Събитията в бившия Съветски съюз, Източна Европа и света особено след началото на Перестройката 1985 може да се разглеждат и по неконвенционален и нестандартен начин – в светлината на т. нар. „комунистическа дългосрочна стратегия”. Погледнати от този ъгъл, процесите в Източна Европа, на постсъветското пространство и в целия свят изведнъж придобиват друга логика и смисъл и нещата се подреждат много по-убедително, вкл. регреса на България вместо очаквания прогрес в последните 23 години, промяната на големия геополитически баланс на силите в полза на Русия и Китай и т.н.
Разбира се, и най-добрите планове и стратегии може да се провалят, но засега изглежда, че комунистите изиграха картите си по-добре и печелят съревнованието със Запада. Сякаш е само въпрос на не много време, и Съединените щати ще рухнат – както и беше запланувано.
Нека цитирам отново някои компетентни автори. Генерал Ян Сейна, беглец от чехословашките тайни служби:
„Един от основните проблеми на Запада е честата му неспособност да разпознае съществуването на съветски „голям план” въобще. Тези, които отхвърлят тази концепция, несъзнателно служат на усилията на Съветите да скрият своите цели и още повече усложняват процеса на установяване на такива цели.”
Бившият шеф на полското военно контраразузнаване и консервативен политик Антони Мациеревич:
„1. Продължаващата цел на съветската система е световно господство и това е базата на всичко, което се прави.
2. Най-важният инструмент на съветското и руското влияние на Запад е системната дезинформация, насочена към заблуждаване на западните общества и правителства за съветските намерения.
3. Западът на разбира природата на съветската система и затова лесно се поддава на дезинформация. Западът вярва в еволюцията, трансформацията и т.н. на съветската система или каквото и да е нейното име, прието след съветската революция, но целта не се е изменила съществено, а продължава да усъвършенства своите методи на глобално завоевание.”
Станислав Лунев, беглец от ГРУ:
„ВЪПРОС: Възможно ли е руските комунисти да са планирали това? Възможно ли е разузнавателните служби и военните да са си казали: ей, ако се престорим, че се отказваме от Източна Европа, ако отворим икономиката, ако се демократизираме, ако позволим страната да изглежда в хаос, американците ще свалят гарда. Можем да ги накараме да редуцират стратегическите си ядрени сили и те няма да ни смятат за заплаха?
ПОЛКОВНИК ЛУНЕВ: Мисля, че е имало план. Не мога да ви го докажа. Моята догадка е, че именно това се е случило. Това се основава на моя опит, на нещата, които видях. Защото сега, 6 години по-късно (1998), изглежда, че е било планирано, но по онова време ние нямахме представа, че е възможно всичко това да бъде планирано.”
Анатолий Голицин през 1993:
„Ако още веднъж се оказа прав, а конвенционалната мъдрост погрешна, последиците наистина ще са сериозни. След повече от 30 години сътрудничество с ЦРУ моето политическо завещание към управлението е следното:
ИГНОРИРАЙТЕ РУСКИТЕ И КИТАЙСКИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАНОВЕ НА СОБСТВЕН РИСК.”
Бих искал да обърна внимание и на нашумялото понятие „олигархична система”.
Олигархии има не само в посткомунистическите страни и в Третия свят. Всъщност дори демокрацията понякога цинично се определя като форма на организиране на олигархията. Наистина при демокрацията на теория има всеобщо и равно избирателно право и всички гласове имат еднаква тежест, но е известно, че организирани и концентрирани интереси, особено ако са добре финансово подплатени, имат много по-голямо влияние върху политиката от дифузните, неорганизирани интереси. Пример за това е особено Америка, където преплитането на икономиката и политиката е много по-силно, отколкото в Европа, а напоследък, както отбелязва бившият президент Картър, влиянието на парите в американската политика действително е станало ексцесивно. Но посткомунистическите страни и, разбира се, най-вече Русия са наистина нещо уникално и специално в това отношение.
Виктор Калашников:
„Обратът към капитализъм в Русия не беше искрено обръщане към свободата. Приватизацията на Съветския съюз просто означаваше трансфер на държавната собственост в ръцете на номенклатурата... Това е формулата на контролирания капитализъм в Русия. Така руските комунисти използваха процеса на „приватизация”, за да се превърнат самите в бизнес класа и да сключват сделки със Запада...”
Петър Цибулка:
„Не знам как изглежда колапсът на комунизма от американска гледна точка, но от болезнения опит на гражданите във всички посткомунистически страни рухването на комунизма е чиста фикция. Комунистите и тяхната властова пирамида останаха непокътнати. Комунистите и кадрите на комунистическото Гестапо СТБ (чешката ДС), офицери от комунистическото СС „Народна милиция” и други подобни престъпници се превърнаха в законни собственици на всичко, което имаше някаква стойност в тези „бивши” комунистически страни – и това беше направено чрез един измамен процес на приватизация.”
Е, и?!
Преклонението Ви пред "удивителните способности на комунистите да планират" Ви изиграва голяма шега. А всъщност истината е: комунистите изобщо не умеят да планират. Поне това успяха да докажат на дело: че не могат да подчинят на планирането си тенденциите на живота. Нищо не се поддава на планиране, на контрол от страна на самонадеяния разсъдък. Това доказаха комунистите със своите продължили поне 70 години опити да подчинят живота на контрол от страна на самонадеяния разсъдък. Причината е: на е по силите на разсъдъка да постави под свой контрол живота - и историята. Това с положителност беше доказано от историята на самия комунизъм. Цялата система на комунизма беше построена на този постулат: ще подчиним живота на разсъдъка чрез планирането. Е, не можаха да го подчинят. Не възникна техният "нов живот". Не се роди техният "нов човек". Няма го техният сив "нов свят". Имаше го, не вече го няма. Край. Комунизмът е труп - и мъртви са всичките му инструменти за контрол над живота и духа на живота, най-отпред на които стои прословутото планиране...
"Не се смятам за езотеричен конспиролог-фантазьор, също не и за „дървен философ”, а за сериозен и скептичен
изследовател, затова и не съм 100% убеден в нищо и съм отворен за контрааргументи, но моля не от общ характер
от рода на „обществото е прекалено сложна система, затова не може да бъде планирано и изчислено в такива
детайли”. Практиката показва, че комунистите УМЕЯТ И МОГАТ ДА ПЛАНИРАТ И МАНИПУЛИРАТ ОБЩЕСТВОТО ПО
НАЧИН, НЕПОСТИЖИМ ЗА ЗАПАДНИЯ УМ. "
Добре г-н Хлопаща дъска, не си конспиролог-фантазьор, не си дървен философ, а си сериозен и скептичен
изследовател...
Хайде да ни отговориш, щом е така на простия въпрос:
Защо тези - твои и на твоите разсекретени (за разлика, кой ли знае защо от теб) автори - свръхумни комунисти не
си построиха комунизъма, не успяха да надвият т.н. капитализъм, пък как тъй, като са толкова гениално умни, свръх
информирани и пророчески провиждащи десет хода напред в социалните игри не са успели:
колко... май наближава век вече - да си оправят народите и досега.
Как така бе, джанъм и защо.
Нали за това гледаме, бягаме и тичаме към кадърния да си оправя човека запад, чоджум, а.А не към изтока...
17.07.2013г. Владимир Петков-Трашов
Това, което не разбраха комунистите (докато още бяха комунисти, т.е. преди да се преобразят в "капиталисти"!) е, че животът, битието и историята не са податливи на разсъдъчно планиране; и затова се провалиха кардинално и съкрушително всички опити на комунистите да поставят под разсъдъчен контрол (чрез планирането) както обществения живот, така и историческия процес. Повтарям, всичките им до един опити да поставят под разсъдъчен контрол живота се провалиха; няма нито един успешен експеримент, проведен от комунистите, при който разсъдъчното планиране ефективно да постави под тоталния си контрол някаква сфера на живота, било икономика, било култура, било каквото друго поискате или каквото си представите. Нищо не можаха да контролират и планират успешно комунистите, нито една сфера не можаха да регулират успешно и ефективно, а доколкото се месеха, то беше само за да развалят и да вредят. Затова в един момент самите комунисти се убедиха от горчивия си опит че с планирането доникъде няма да стигнат и затова прибегнаха до единствено ефективната и ефикасна методология на регулиране на живота, а именно универсалната човешка методология и удивително ефикасна "механика" на свободния пазар; само пазарът умее да регулира живота, да го поставя в жизнеустойчиви и ефективни форми. Затова и сега там, където се намеси държавата и се опитва да измести пазара, там мигновено настъпва разруха, което и показва, че планирането и съзнателното разсъдъчно регулиране съвсем не работят. Единствената позитивна последица от целия исторически опит на комунизма е тази: че той по най-убедителен начин показа, че фикцията, че животът и историята могат да бъдат поставени под съзнателен разсъдъчен контрол чрез планирането беше разбита от целия съвкупен исторически опит на комунистите. Разбира се, може да има комунисти, които още да вярват в тази фикция - и да опитват да планират това или онова, примерно, процесите на прехода. Но не вярвам това да са тъкмо кагебистите, които все пак са най-умните (и образованите) сред комунистите. А ако има такива кратуни, които още да вярват в комунистическата фикция, че животът може да бъде поставен под изцяло разсъдъчен и съзнателен контрол, то това си е изцяло за тяхна сметка. Ще преживеят неминуемо най-горчиви разочарования и пълно крушение на илюзиите си. Който критик на комунизма това поне не е разбрал, явно нищо не е разбрал. За апологетите на комунизма, към които несъзнавано принадлежи нашият учен конспиролог, в случая не говоря...
Публикуване на коментар