Нора Ананиева, бивша комунистическа лидерка, живеела тихо със скромна пенсия от 700 лева - и със заплата на действаща професорка по конституционно право; тя твърди, че никакви куфарчета с пари другарите не си били разпределяли когато деляха все още тлъстата социалистическа баница в първите години на т.н. преход; те крадоха тогава като за последно; ето обаче какво пише един коментатор на нейните думи, нарекъл се asenasenov:
Не съм изненадан от лъжите на Нора Ананиева, нито от нейния цинизъм, дебелоочие и пълна липса на морал. Става дума за член на ЕКСТРЕМИСТКА ФАНАТИЧНА ПАРТИЯ - БКП. Помните ли какви бяха речите и песните им? Всичко се въртеше около БОЙ, БОРБА, ВРАГ и РЕВОЛЮЦИЯ. И дума да не става за мир и разбирателство.
Нора ЛЪЖЕ като циганка - аз лично познавам двама души, на които Партията даде пари ей-така - даром. Не са ги взели от собствените си джобове, а от държавата - от парите за медицинско обслужване, образование и заплати. Тук пише за Разпределителя на червените куфарчета.
Аз обаче помня една история с убийството на Крушата в Ловеч (откъдето е Г-жа Ананиева): "Първото убийство на „борец” е пак тогава - Стефан Мирославов-Крушата е убит край Ловеч, както си карал "Мерцедес"-а по пътя, право с куршум в челото. Отбелязвам, че след години, когато започне да се разравя онази история с куфарчетата „червени” пари, първите две имена в ловешкия списък на „нашите хора” са тези на Нора Ананиева и Гриша Ганчев. (Повече: ТУК).
Такъв е и сега славния път на БСП: БОЙ, БОРБА, ВРАГОВЕ, УБИЙСТВА и МНОГО КРЪВ. Но те никога няма да имат угризения на съвестта, защото Държавна Сигурност НЯМА СЪВЕСТ.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар