Начало на дискусия за търсенето на истината - и за изкуството да си учител

Интересни разговори и спорове стават напоследък в групата УЧИТЕЛИ на Фейсбук. Посещавам я от известно време. Интересно ми е какво ще кажат колегите по теми, по които съм писал, по теми, касаещи образованието, възпитанието на младите - областта, в която сам работя. Ето, тия дни по една моя тема се получи разгорещена дискусия. Стана дума за това умеем ли да разговаряме, да дискутираме, една тема, която заслужава изследване. Ето мненията, които обменихме по нея до този момент, за мен тия реакции са много любопитни и показателни:

Мария Николова: Всеки има различен праг на търпимост към чуждото мнение. Лесно е да се призовава към това, но друго нещо е спазването му. Когато между колеги се зароди антагонизъм, винаги съм казвала, че не е етично той да става достояние на всички, а да си продължат стрелбата на лични. Не можем обаче да отречем, че критиката и изразяването на несъгласие са част от разговорите тук, но само когато са конструктивни и добре аргументирани. Ако ги няма, захаросването ще е пълно.

Яна Караджова: Тази вечер е особено "интересно" тук, в групата. Нападки, обиди, маскирани под формата на "съждения" и "разсъждения". Всеки иска да се докаже, да изпъкне пред другия. Някой може да го сметне за хубаво: толкова много индивидуалности... Не съм си позволявала досега, за времето на краткия си престой тук, да съдя и да изказвам мнение за писанията на другите. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo