Вече трети ден съм в "дълбоката провинция" - в едно селце в новозагорска околия, казва се Еленово. Селцето на бабата и дядото на моята съпруга, Бог да ги прости, те починаха - и вече много време дворът и къщата им са необитаеми. Стараем се да поддържаме всичко, ала сме отдалечени и рядко идваме в тази пустуш. Тъжна гледка е дворът, приличащ на тундра, в който ето вече трети ден работим, за да въведем един по-подходящ за обитаване вид. Чистим тревата и сечем храстите. Аз пък, като майстор по строителната част, вчера с помощта на сина поправих един покрив, който беше хлътнал. Също се наложи да правим и един таван, който се беше изтърбушил. Работя по малко, с почивки, казвам това, щото съм в болнични - и да не стане така, че някой мой "доброжелател" да вземе да напише донос "там, където трябва": я го вижте него, той е болнични, а пък правил, представете си, някакъв покрив! Е, сложих някоя и друга керемида и заковах една-две летви - това работа ли е?!А иначе тук за живеене е прекрасно: тишина, жив човек не се вижда, само разни природни звуци се чуват, а пък нощта е нещо неописуемо: звездното небе отгоре блести и мами душата към неведомото, а пък природата примира от възторг пред тайната на битието. Не мога да опиша с думи какво чувствам тук, но имам чувството, че ако имах възможност, бих си доживял дните на този свят именно в това самотно и тихо място. Явно наистина съм "асоциален" тип щом толкова ме привлича уединението в тази възхитителна пустуш на природата...(ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
„Необитаем”, „охраняем” са несъществуващи в народната реч причастия, въведени в българския литературен език под влияние на руски и старобългарски, но често употребявани не на място. Те означават „който не може да бъде обитаван”, респ. „който може да бъде охраняван”. В случая поради това би било по-правилно да се каже „необитавана къща” (респ. „охраняван паркинг”). Но това са езиковедски тънкости без особено значение.
Иначе миграцията от селата към градовете не е само български феномен, а засяга целия свят. Особено драстичен случай е посткомунистическа Албания, където голяма част от селата след 1991 са напълно обезлюдени. За сметка на това Тирана ней-малко е удвоила населението си.
Според френския философ Pierre Hadot античната философия е била не само теория, но до голяма степен и практическо занятие и НАЧИН НА ЖИВОТ, различен от начина на живот на нефилософите, като централна роля при това са играели непрекъснати специфични духовни упражнения, различни за различните школи. Уединението, самотата и самотните размишления за някои школи са централни.
Иначе аз в „имението” си на село (съзнателно) нямам интернет, но все пак имам кабелна телевизия и късовълнов световен приемник и, разбира се, много книги, а колкото до телефона, се ограничавам с някой и друг SMS и при това се чувствам прекрасно. Модерните комуникационни технологии не са нещо априори отрицателно, напротив, но когато комуникацията и информацията надхвърлят всякакви рамки, индивидът трябва да върне нещата в нормални граници.
Спокойно и рефлектирано да разширяваме духовния си кръгозор и така да постигнем добър живот.
А за духа нека цитирам френския философ Андре Конт-Спонвил:
„Простота
...Това са миговете, в които човек се забравя, както се казва, и никога съзнанието не е толкова чисто, толкова ясно, толкова освободено. Понякога виртуозите постигат това състояние по време на концерт, поне най-великите – това са техните мигове на благодат, когато съществува само музиката. Но всеки от нас може да го постигне в съответствие със собствената си простота, умения, виртуозност в дадена област...”
Публикуване на коментар