Чета новата статия на Иво Беров в неговия сайт ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА, това е статия под заглавие Как Евгений Михайлов разобличи Петър Стоянов; въпросът, който обсъжда, е нашумял медийно, но се оказва, че работите не стоят както искаше да ги представи въпросният Е.Михайлов (режисьор), а съвсем иначе; ето как стои истината:
Оказва се, че не Иван Костов, както лъже Евгени Михайлов, а Петър Стоянов (обичан от Евг. Михайлов политик, за разлика от мразения от него Иван Костов) е настоявал на онова заседание на НИС на СДС да се състави общо правителство на СДС и БСП. Иво Беров привежда съответните цитати с дълбокомудрите разсъждения на будущия президент П.Стоянов. А ето сега какво наистина е казал Иван Костов в оня исторически момент; давам, привеждам буквално извадки от текста на И.Беров; какво показва стенограмата от 1977 година? Ами ето един цитат, който говори много: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар