За олигарсите, за техните ибрици с докторски титли по богословие и за славния град на вампирите

ЛИЧНИ ЗАБЕЖКИ-ЗАБЕЛЕЖКИ

Препрочитам си нощес бележките, що съм си водил последния месец и се натъквам на две изрезки от вестници:

Най-пресният доктор по богословие у нашенско защитил следната дисертация, която академичният състав аплодирал бурно: "Човек и общество в старозаветното откровение" (цели 333 страници). Малий, каква тема само! Учена работа, коджакафалийска! Ама аз се запитах: о имало ли е ибрици в онуй отколешно общество и ако е имало такива обществени съдинки, какво е било тогавашното им предназначение?

Един друг, но отколешен доктор, ама историк, също се изцепва: "Какви олигарси у нас? То има ли икономика, която да е тяхна естествена среда?" Брях, мамка му, а аз се върнах пак в ония стародавни времена, па си припомних един древногръцки философ, дето пише, че: "... гражданите изхвърлиха в морето своите олигарси и те се издавиха..." Градът е някогашната Аполония, май че днешният вампирски град на същото място е родното място на наший историк.

ДЕПУТАТ Е...

Сутрин се будя с корана,

след туй се чувам по джиесема

с бея от сарая,

и... чабук в конака,

депеши да изпълнявам.

След туйнака и Аз съм человек,

па и божи при това,

та затова по лични дела

търча до икиндия.

Вечер - хекимин богослов

се моля Богу,

живот и здраве да е,

та мандат-два да си покрада,

а след туй,

кожата да отърва.

И тогава - бей гиби.

Кой като мен!

25.07.2013 год.

гр. Русе

Написа: Атанас Ганчев

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo