Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 10 юли 2013 г.

Ало, Дмитрич, ало, Олигарски-Орешарски, ало, драга и презряна, долна комунистическо-олигархична гнус!



Ало, Дмитрич, ало, Олигарски-Орешарски, ало, драга и презряна, долна комунистическа гнус: няма ли вече да се пречупите, няма ли да се засрамите поне малко?! Толкова ли е сладък кокала на властта, та така яко го стискате със зъбите си?

Хората толкова време протестират, а вие се преструвате, че все едно живеете на Луната - ах, гиди долни наглеци, няма ли поне малко да се засрамите?!

Егати гьонтапигьозщината! Егати дебелоочието! Егати арогантщината! Нагли сте само както комунист може да бъде, отвратителни политически пачаври на олигархията!

Много обаче ще съжалявате за това, което сега си позволявате! Дупе да ви е яко за това, което ви чака... от което няма да избягате, няма къде да се скриете!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Те са се клели тая власт с кръв да я дават. Сигурно сега точат ножовете някъде.

Николай Дренчев

Анонимен каза...

Мога да успокоя всички – ножове засега и в обозримо бъдеще не се точат, защото няма никаква опасност комунистите реално да загубят властта. Искам да попитам: къде виждате реалната политическа алтернатива, която ще застраши властта на олигархията?

Затова не се заблуждавайте по фасадата, т.е. коя партия формално е на власт след 1989. Това е една игра за наивници. В действителност една и съща олигархия управлява страната и тя не зависи от избори, защото всички партии са производни и партньори на комунистите, независимо под какъв етикет се явяват. Е, известно разклащане на модела имаше 1991-92 и особено 1997-2001, но комунистите намериха достатъчно ресурс, за да върнат нещата в удобно за тях русло.

Правителството ще си отиде тогава, когато кукловодите и стратезите решат, че са подредили нещата в достатъчна степен, че да може с едни нови избори отново да баламосат народа.

Съжалявам, че не мога да кажа нищо по-оптимистично, но светът е такъв, какъвто е и политиката такава, каквато е. Трябва да признаем, че комунистите изиграха добре картите си след 1985. Не те, а западната цивилизация е пред рухване. В интерес на истината аз доскоро се надявах, че Западът начело с Америка може да издържи 3-5, дори 10 години, но междувременно започвам да се опасявам, че голямата криза може да се разрази още в 2014. И това не е само оценка на моя скромност, но и на други умни хора – политолози и икономисти.