Rumyna Stoykova: Страхотно! Великолепно! Спиращо дъха! Не, дори и цветущия ни български език има малко думи за да опише народната воля, изразена с тези протести!
Ангел Грънчаров: Ето, мечтаем си ний с един мой приятел кога ли ще изчезне завинаги комунизмът, кога тая комунистическа напаст ще освободи от присъствието си многострадалната наша България. Той казва: няма да доживеем този щастлив момент! Съгласявам се, добавям, че все е нещо ако поне нашите внуци го доживеят. И това ни се вижда съмнително. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
Мисля, че българите направиха фатална грешка през 2001, като не дадоха втори мандат на СДС и Костов и с това вероятно обрекоха България на комунизъм и я погребаха. Това беше последният им шанс. Днешните протести, освен че са много, много закъснели, по ред други причини няма да имат желания ефект и даже са контрапродуктивни, защото максимумът, който могат да постигнат, е да доведат на власт някаква нова псевдодясна коалиция или партия, което според мен ще е още по-зле от отявленото комунистическо управление сега. Прикритите комунисти могат си позволят да вършат много по-големи безобразия от откритото комунистическо управление, справка например Любен Беров, Симеон Сакскобургмафиотски и някои по-пресни примери.
За мен става все по-ясно, че комунистите изиграха картите си по-добре и са на път да нокаутират Запада. Проблемът не е в България, а основно в Съединените щати. Сякаш е само въпрос на не много време великата някога република да рухне. Злото в лицето на комунизма и комунистите засега надделява в световен мащаб и нашите деца и внуци вероятно ще живеят в несвободата на комунизма, както навремето Хрушчов предрича на Никсън.
Свободата в историята за съжаление по-скоро изключение, а правилото е несвобода.
Въпреки тази песимистична перспектива борбата за свобода никога не бива да спира, защото човек може да води достойно съществуване само в свобода. Дори да не доживеем триумфа на свободата, може би някое бъдеще поколение след много години, десетилетия, столетия и даже хилядолетия все пак ще успее да я извоюва отново.
Много отчайващо! Борбата не бива да спира.
Да, аз съм песимист, но въпреки това никога не бива да се предаваме и отчайваме. Освен това макар че комунистите са в настъпление, няма природен или социален закон, според който те по необходимост ще спечелят. А иначе наслаждавайте се с близки и приятели на последните що-годе спокойни седмици, месеци и може би - надявам се - няколко години.
И какво, после... извънземните ще дойдат да ни изядат ли?! :-) Глупости на търкалета!
Анонимният господин има нескривани симпатии към комунистите, щом им признава "превъзходство" пред Запада и то точно в това отношение, в което са най-слаби - умственото! :-)
Някои блогъри и коментатори по инерция говорят за протеста на "умните и красивите". Предлагам да забравим това клише. Предложението ми е основано на обективни и смея да кажа - безпристрастни наблюдения на протестите от втория до снощния. Средната възраст на протестиращите почти се е удвоила. Броят на аутсайдери и класически маргинали наближава един критичен процент. Количеството изпита бира на протестиращ се е увеличила поне със 150 %. Неизменни са само свирките , "Оставка", вувузелите и /макр и по-рядко/ "червени боклуци". Предполагам, голяма част от умните и красивите се предпочели шумните купони пред "Какао" или успокояващата тишина на Ситония с изгледа към "чутния Атон".
Разбира ги - вкусният аромат на пържени октоподи, обилно поляти с евтина Рецина е за предпочитане пред нетърпимата воня, която се носи от гъсталака зад спирка "Орлов мост"
Това по-горе е коментар на червения динозавър "Bacho Кольо", който се опитва да надмине Дърева по "убийствен сарказъм" спрямо "протестиращите с буржоазен мантелитет и произход". Другарят "Bacho Кольо" продължава да вярва в класово-партийния комунистически подход към явленията, нищо че сам понякога се хвали, че е проспериращ червен бизнесмен, пардон, червен буржоа...
Публикуване на коментар