Във Фейсбук се начена една по моя преценка интересна дискусия по важни въпроси, свързани с това какво е политика, какъв е нейният точен, при това толкова възвишен, именно автентичен смисъл, какво умеят и какво не умеят, какво са длъжни да правят политиците и пр. Ето как върви тази дискусия до този момент, призовавам да се включат и други хора в нея:
Ивелин Вичев каза: Време е във всички градове да се направят открити форуми на площадите, в които политиците да са само наблюдаващи! Време е да им покажем, че ние знаем какво искаме, знаем как да го направим и те не са ни нужни! Смяна на СИСТЕМАТА! Бъдете реалисти, приятели, искайте невъзможното! За да променим родната България ЗАВИНАГИ!
Ангел Грънчаров каза: Простете, но излишно се изсилвате: не ние, гражданите, знаем КАК да бъде направено това, което искаме, а с това знание разполагат тъкмо политиците; тъй че няма как да почнем сега да крещим, че политици не ни били нужни; политиката и държавното управление са доста труден занаят, който малцина го владеят - и тия хора трябва да ги търсим, да ги насърчаваме да работят за общото благо, а не да пелтечим глупости от рода на тази, че, видите ли, на нас, българите, политици вече не ни били нужни, щот ний вече сме щели де изобретим топлата вода и да почнем да си управляваме без политици.
Искането "Да си махнем политиците!" в днешни условия е равностойно на искането "Да убием демокрацията си!" или да се откажем от нея - и да се върнем в тиранията. Да, без политици, без партии няма демокрация, а без демокрация няма и просперитет, има само мизерия - това поне го живяхме в ерата на комунизма. То ни е до болка познато. В комунизма нямаше политика, нямаше демокрация, имаше само диктатура.
Тъй че и кресливото искане "Да сменим системата!" в днешни условия не означава друго, освен "Да доубием демокрацията си!", щото от това, че демокрацията ни е присвоена от олигархията (мафията), че олигархията е злоупотребила с демокрацията ни съвсем не значи, че трябва да се откажем от самата демокрация - та да угодим на олигархията, която ще е много доволна от това, че самият народ ще прокълне най-доброто, с което разполага, именно ще прокълне и ще се откаже от демокрацията си.
Другаде е проблемът, и много трябва да се мисли преди да се почне да се крещи; пък и да крещим не е нужно, а трябва да разговаряме съвсем спокойно и разумно...
Nikolay Goussev каза: Ами това политиците много умни били, а? Само ТЕ знаели "КАК?"... Брей?!
Ангел Грънчаров каза: Да, само те знаят. Политиката не е нещо, от което всички разбират. И футбола не е нещо, от което всички разбират. Има си специалисти и от тия сфери. Докато не се разбере и осъзнае това, пък и докато не се признае, няма да прокопсаме.
Не става дума, че всички до един политици разбират КАК могат да се осъществят едни или други държавни и обществени цели. Изказването ми трябва да се разбира в смисъл, че само истинските политици, политиците, които заслужават това име, разбират от тия неща; менте-политиците, калпавите, негодните политици, с каквито е пълно у нас, разбира се, че не знаят и не умеят тия неща; това поне, да се надяваме, у нас вече всички го разбраха.
Но щом повечето политици у нас са ментета, т.е. не заслужават това име, от туй положение не следва, че ний имаме право да загърбваме и уменията на малцината истински политици у нас, които заслужават името политик; такъв, по всеобщото признание, е Иван Костов. И неколцина други. Точно уменията на такива политици са ни жизнено, бих казал съдбовно необходими в този исторически момент.
Но вместо да ги използваме тия политици, тоя безценен национален ресурс, каквито са добрите и доказаните управници, ний обаче ги гоним от политиката, нали така правим?! Ний правим общо взето само глупости и всичко наопаки правим на това как се прави, нали така?
Е, докато не почнем да правим нещата както те се правят, добро няма да видим...
И от само себе си се разбира, че оня, които не умее да прави разлика между смислен, същински политик (държавник) и такъв, който само се представя за такъв, втълпил си е, че е такъв, а всъщност не е, а всъщност е едно менте, подобен човек явно не разбира що е същинска политика и що е същински политик, такъв човек явно е крайно объркан и опасен, щото такива, за съжаление, са повечето от т.н. избиратели. Те именно всичко объркват и опропастяват, юркайки се като стадо овце след разните му там "оправячи" и "спасители", подир разните му там менте-"политици" като Боко, Царо, Гоце, Сирев вайвода, Янета разни сто броя и прочие.
Затова именно трябва много да се работи за това щото туй съзнание за автентична политика и нейният точен смисъл да бъде култивирано, отгледано, развито, и то в съзнанията на колкото се може повече хора, та да се получи в един ден така желания поврат в българската политика. Иначе ще продължаваме да се въртим в досегашните омагьосани кръгове, от които излизане няма...
ДОПЪЛНЕНИЕ към гореказаното, което току-що написах във Фейсбук, та да изопна по-добре нервите на интернетните ченгета и дежурни щатни оплювачи:
Добър, истински политик и управник, сиреч, държавник, е оня, който не само знае КАК могат да бъдат дадени обществено и национално важни цели, но и УМЕЕ да активира и организира целия потенциал на нацията и на държавата за постигането им на дело, не само на думи. Рядкост са истинските, добрите политици за една нация, за един народ. Тях трябва да ги ценим, трябва да ги търсим под лупа, а щом ги намерим - да ги използваме докрай. Такъв автентичен български политик, управник и държавник е, по всеобщото признание, Иван Костов. Той е доказана марка, политик от висока европейска класа, направил безчет добрини на страната. Вместо обаче да го използваме в този труден момент (той на два-три пъти преди това изкарва страната от страшни кризи, много по-тежки от настоящата!), ний го прогонихме от политиката! Това според мен е безотговорност, граничеща с национално престъпление!
Изгонихме Костов от политиката и веднага след това страната изпадна в пълно безвремие. В пълна дезорганизация и безперспективност. А т.н. "политическа класа" изпадна в пълна безтегловност, демонстрирайки пълната си неспособност да се справи с положението.
Какъв е изводът от всичко това? Нима някой вярва, че специалисти по фуражките в съветската армия (какъвто е Дмитрич Станишев) и пожарникари-каратисти-бодигардове (като Боко), или пишман-богослови, очебийни клиенти на психиатрията (като Вольный Сидерович) ще ни оправят някога?!
Ще ни оправят, ама когато цъфне налъмът на покойния Радой Ралин, Бог да го прости! Ще ни оправят на кукуво лято!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар