Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 2 юли 2013 г.

Стоян Ганев се помина - Бог да го прости!




ПЪРВИ РЕАКЦИИ ОТ ФЕЙСБУК:

Margarit Mitsev: Бог да прости един достоен и недоразбран човек!

Ангел Грънчаров: Не знам, не го познавам лично. Само от най-ранните му години, още преди 1989 г., на една научна конференция го виждах; тя беше на морето, тогава ми направи добро впечатление. Още преди 1989 г., на тази конференция, изнесе доклад за "двупартийна система", в която да има... две конкуриращи се комунистически партии! (То, апропо, нещо такова се получи и сега: сега също имаме две комунистически партии, именно ГЕРБ и БСП, които се сменят във властта - да видим докога!) Това помня за Ст.Ганев, което е говорил на конференцията тогава, било е някъде 1987-88 г. лятото или 1989-та, не помня точно; тия неща не се знаят, не са популярни, но аз помня тезата на доклада му прекрасно; в ония перестроечни времена, тогава тя звучеше дори революционно.

Утре, ако се сетя, ще разкажа по-подробно за спомена си от тази конференция. В нея участваха също и Янаки Стоилов, дългогодишен функционер и абониран за Парламента депутат от БСП (тогава беше близък със Стоян Ганев), сегашната правистка проф. Средкова, туй си спомням. Моя милост тогава изнесе доста скандален доклад за свободата и демокрацията. Бяхме тогава млади и щури. Такива ми ти работи...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: