Написах тази сутрин кратичка бележка във Фейсбук по случай кончината на варненския владика, който, както знаете, се... удави в морето, в най-тихо време, в безбурно море, а бил, казват, превъзходен плувец; та написах нещичко, а след това се видя, че веднага съм обруган; ето какво написах и как протече "диалога", с извинение; та първом написах ето какво:
Митрополит Кирил, Бог да го прости, има подозрителна смърт, която подобава за бандит или мафиот. Това поставя въпроса: той всъщност в тия години духовник ли е бил, или си е бил просто една, с извинение, "духовна" мутра?!
Дорина Ангелова: Ангеле, ти си егаси простакелника: откога удавянето е смърт, която подобава на бандит и мафиот, и познаваш ли го изобщо? От една година ти следя глупостите, имаш някакво отвратително изкривяване, а най-лошото е, че се опитваш да манипулираш и другите. Върви се гръмни!
Ангел Грънчаров: Нека Ваша милост ме гръмне, драга Дорина Ангелова, аз самият не ще се гръмна - щот не съм мутра! Иначе благодаря за ласкавия отзив. Той означава, че постигам целите си: да дразня и провокирам немислещите, да споделям мисли с мислещите, които разбират какво пиша. Писането на философа е в някакъв смисъл парадоксалистко, не може смисълът да се схване директно и веднага, без известно усилие, иска се вглъбяване, та затуй Ви изглежда написаното от мен така: просто се намираме на различни нива и на Вас не Ви се удава да се качите до моето.
Но дерзайте, един ден ще израстете - стига да сте достатъчно упорита спрямо търсенето на истината. Която постоянно ни убягва и бяга, ала ние трябва да я гоним неуморно... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Бог да прости Митрополит Кирил. Беше духовник , но и истински човек. Нищо човешко не му беше чуждо.
Да де, мУтрополитът беше, с други думи казано, един чисто комунистически, с извинение, "духовник"! Материалистически и атеистичен "духовник", сиреч, другояче казано, антидуховник и безбожник, тъй да се рече, беше блаженопочившият владика!
Изобщо не му съблазнявам, не му завиждам за това, което чака грешната му душа - когато се изправи за съд пред Бога! Бог да го прости де, щото не ние ще го съдим.
Но особено пък за такъв, дето се е представял за пастир и водач, пък е водил стадото си в съвсем неверни посоки, прошка май изобщо не може да има...
Публикуване на коментар