Има народ, няма представителство в парламента.
Има парламент и правителство, няма държавност.
Има мафия и олигарси, няма прокуратура и съд.
Има Южен паток, няма Шенген.
Има партии, няма водачи.
Има лидери, няма знаменосци.
Има пътища, няма ориентири.
Има анализатори, няма експертиза.
Има истини, няма морал.
Няма стил.
Няма класа.
Няма лидер.
Няма мисия.
България прати тоя, дето най-милееше за нея, в манастир (университет).
Quo vadis, Българийо?
От страницата на Манол Николов във Фейсбук
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар