Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 25 август 2013 г.

И руското ченге Симеончо оплю протестиращите...



По повод на ето това Симeон Сакскобургготски критикува протестите, обвини медиите в пристрастност - "царят" в туй интервю си бълва най-обикновените ченгесарски банализми за "потребността от обединение", требвало да сме единни, да не се делим, да сме отговорни, требвало апашите и жертвите им, требвало вълците и агнетата да се прегърнат и да се цункат по устенцата... и прочие идиотщини все от този сорт! - във Фейсбук се проведе кратичка дискусийка, която за мен лично има значително по-голям смисъл от словоизлиянията на царствения човек на КГБ у нас Симеончо; ето какво пишат там български граждани, за които моралът все нещо означава: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

4 коментара:

Bacho Кольо каза...

Отново изпадане в обичайната шизофрения. Симеон е "царят" /в кавички/, а баща му - велик български цар и държавник /без кавички/. Да се разберем - така не става . Монархията не търпи къвички при първородния син на царя - той цар - може да не царува, може да е алчен, мекушав и продажен - но е цар. Ще го траете , ще се чупите покорно в кръста и ще го величаете с "Ваше величество", независимо, че е нищожество!

Ангел Грънчаров каза...

Той е ваш, на комунистите, слуга, вие си го наричайте "Ваше величество", можете да го наричате и така: "Ваше кагебистко величество!" :-) А иначе Симеон е позор за българската корона и заради опозоряването на титлата си вече няма морално право върху нея. Ако имаше капчица морал отдавна да бе абдикирал в полза на първородния си син...

Bacho Кольо каза...

Нема наш - нема ваш - ще му целувате мадридските чепици, ще си записвата простотиите му и ще траете.
Аз съм убеден републиканец и върл критик на огромната част от това, което сториха на България бащата и още повече дядото на Негово мадридско нищожество.

Ангел Грънчаров каза...

Да, няма как да не си против това, което сториха на България дядото и бащата на Симеон - запазиха свободата, независимостта и достойнството й. Което след това вий, комунистите, продадохте без да ви мигне окото...