Александър Йорданов публикува на страницата на #ДАНСwithme — Голямото посрещане свое становище по въпроса за това как според него настоящата политическа криза може да мръдне от мъртвата си точка, а пък моя милост, понеже прецених коментара му за ценен и важен, го публикувах и в блога си, с оглед да стигне до колкото се може повече хора, в това число и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Ето и дискусията по темата, в която се включиха доста хора, струва ми се, че и тя има своето значение - понеже засяга някои най-възлови въпроси около миналото и бъдещото развитие на младата и съвсем неукрепнала още българска демокрация:
Petko Vatsev: Подкрепям!
Emil Jassim: Господин Йорданов, отдавна сте познал най-вече меда на политиката и сте бита карта. Казва Ви го млад десен избирател, който от 2000 г. насам е гласувал само за автентичното дясно, без да бъде записан като симпатизант или член на никоя политическа партия. Очевидно е, че нанесохте много вреди, а отнесохте много облаги. В ролята Ви на гражданин можете, разбира се, да твърдите каквото пожелаете. Но по биографични причини Вие вече не можете да говорите просто като граждани, а само като дискредитиран политик. Вашата гледна точка е доказано неработеща. Управлява ни коалиция на Четирите дъщери на ДС, които са в Парламента. И не се опитвайте някак скрито да ни пробутвате отново ГЕРБ. По-добре пишете мемоари, обещавам Ви да си ги купя. Време е тези, които не просто са родени в робство, но са формирани като личности там, да се скрият, за да може да се нормализира българския политически живот.
Г-н Йорданов, пред Вас стои важна задача - да развивате Пернишкия университет, заемете с нея.
Mario Parushev: Емо, кажи ми кое ще е новото автентично дясно, да знам и аз за кого да гласувам, защото засега "припознавам" само Илиана Раева! :-)
Emil Jassim: Отговори нямам, сър, имам въпроси и нетърпимост към провалени политици и учени. Но ще ти кажа със сигурност за кого да не гласуваш - за някоя от Четирите дъщери на ДС, които са в Парламента днес, нито за тези, които ще влязат в някаква коалиция с някоя от тях преди или след изборите, нито за ментета. Те се познават лесно - или са били изхвърлени от политиката, бивайки изпратени като дипломати и се опитват отчаяно да бъдат тези, които ще взимат решения, или са купени от някоя от Четирите дъщери на ДС, или пък са създадени от някоя от Дъщерите.
Александър Йорданов: Г-н Ясим, по-спокойно и ако може участвайте в спор с истинското си, открито, лице. Иначе сте един долнопробен клеветник и нищо повече. А кой е провален и кой не, не сте вие, който ще кажете. Защото първо трябва сам да постигнете нещо в живота, което хората да преценят, а след това да раздавате оценки. Тезата ви, че "всички са маскари" и само вие знаете "автентичното дясно" е глупава. Най-малкото поради факта, че успешна е тази политика, която обединява, а не тази, която разделя. Или казано по друг начин - добрата политика гради мостове, а не руши надежди. Или както би казал Огнян Минчев - крачка по крачка. Първо да свършим една работа - оставка на правителството на БСП, ДПС и Атака. А после, като дойде предизборната кампания ще има два месеца за обсъждане кой кой е и за кого да гласуваме. Съгласен ли сте? Ако не сте съгласен да знаете, че ще гласувам и тогава вашето несъгласие ще бъде унищожено.
Emil Jassim: Господин Йорданов, това е моето лице. И тъкмо аз съм този, който раздава оценки - това е работата на историците да раздават оценки и Вас, както и повече от три бели автобуса провалени Ваши колеги, Ви е страх тъкмо от това. Не всички са маскари, със сигурност. Но знаем лицата на маскарите и можете да ме наричате всякак, но това не отменя факта, че Ви "отсвириха", пращайки Ви за посланик във време, в което десните имаха сериозно мнозинство и се взимаха наистина важни за страната решения. И за да е ясно - не всички са маскари, но Вие, заедно с Вашите съратници сте, и то сте такива маскари, които отдавна са доказали, че ако не са политици, не биха могли да са никакви други, освен провалени професионалисти. Разбира се, вероятно смятате преподаването в Пернишкия университет за свой успех и вероятно имате право, само се надявам да не е онова единствено "право", което има пернишката жена (по въпроса има виц, намерете си го).
С оставката съм напълно съгласен. Но очаквам, че следвайки Вашия пример за десен политик, Вие съвсем скоро сам ще поискате оставката през май.
Ако Вие се окажете прав в деня на изборите, това няма да бъде хич добър ден за българската демокрация.
И последно, господин Йорданов: Разбирам, че треперите да се върнете в политиката и като обществен фактор, защото това е Вашият последен шанс ние, историците, да Ви запомним като поне малко смислен. Иначе нито нАучната Ви кариера, нито политическата Ви такава, Ви дава много поводи за надежди, че някой ще си спомня за Вас след време с нещо хубаво. Докато времето на моето поколение тепърва предстои. И ние не страдаме от тщеславието на защитилите дисертации през 1976 г. в никому неизвестната тогава Шуменска килийна школа. Нашето поколение учи извън България и се срамува от Вас и по-голямата част от Вашите колеги. Вие, г-н Йорданов, сте дикретидитиран за всички мои приятели и познати, ако изобщо Ви помнят.
Mario Parushev: Емо, да си жив и здрав, как ли щях да се объркам, с единствената забележка - спрете с Васото да обиждате на "дъщери"! :-)
Lachezar Kosev: Очевидно е, че в момента ГЕРБ не желаят властта. Да си на власт в момента не носи никакви ПР дивиденти - тоест, не ги интересува
Ангел Грънчаров: Прав е г-н Йорданов, подкрепям позицията му! Иска се обща политическа воля от страна на партиите, които са против правителството на БСП-ДПС и АТАКА, на партиите, които са твърдо за европейска ориентация на страната, щото тази коалиция е проруска, задачата им е да променят геостратегическата ориентация на България, да доведат нещата дотам да бъдем изгонени от ЕС и НАТО и след това да ни натикат в Евро-средно-азиатския съюз на Путин. Ако политическите сили бяха твърдо подкрепили протеста на гражданите, досега правителството на Олигарско-Мафиотски да беше отдавна паднало....
Може да имам доста различия с г-н Йорданов, но когато по дадена позиция е прав, не мога да не го подкрепя, при това той е опитен политик.
Emil Jassim: Добрият политик, г-н Грънчаров, е не толкова опитният, колкото успешният. Или с други думи - този, за когото има какво положително да се каже в един учебник по история. Хайде да не превръщаме темата в панегирик на г-н Йорданов. Александър Йорданов е неуспешен политик от 90-те години на ХХ-ти век.
Petko Vatsev: Г-н Грънчаров, абсолютно съм съгласен и с Вас тук. Няма други начини. Но Emil Jassim има абсолютно право за ГЕРБ. Много трявбва да се внимава за причисляването им към дадена формация или блок. Те са способни на завъртане в непредвидими посоки, освен това не са с десен облик и идеология.
Ангел Малинов: Не мога да кажа, че г-н Йорданов е неуспешен политик, но в момента не е на подходящо място. След като ви пречеше Костов, защо сега не си махнете Кабагайдата от ръководството за да се присъедините към дясното?
Ангел Грънчаров: Споделям тия неща. За ГЕРБ най-вече. Факт е, че те са доста странен и непоследователен субект, от който може всичко да се очаква; да му берат грижата за него тия, дето са го подкрепяли; аз не съм от тях. А за поведението на г-н Йорданов в някои тежки моменти на историята ни от 90-те години аз съм писал в книгите си, отношението ми е било твърде критично, според мен направи доста грешки, но както и да е; сега обсъждаме горното му изказване - и аз намирам разум в него...
Nikolai Sultanov: Това, че не се виждат лицата на доста активни в миналото политически дейци на автентичната десница показва, че не са малко и осраните задници и там... Чест прави на Иван Иванов, Радан Кьнев, Ат.Атанасов и др. които не изпитват страх и неудобство да протестират с редовите граждани... Прав е г-н Йорданов - след като политическите сили са единни в искането си за оставка, профсьюзите заявиха решителна подкрепа, а да не говорим, че я имаме и международната подкрепа в лицето на изявленията на редица посланици и влиятелни европейски и световни медии! Държавата и икономиката върви стремглаво надолу, наближава зима, а те отиват да почиват... После ще търсите пак Иван Костов да ни спасява, но ще е късно...
Mario Parushev: Тоа Емо бе, все да ги забърка некви, добре, че поне каза за кои "дъщери" да не гласуваме. Неква полза все пак. :-)
Александър Йорданов: Благодаря за изразените мнения за моята скромна личност. Г-н Ясим продължава да лъже. Както дисертация, така и хабилитация съм защищавал не в Шуменския университет, който впрочем е един добър университет, а в БАН - Институт за литература. А преподавам отвреме-навреме в Европейския политехнически университет защото така си изкарвам хляба. Ако бях крал по време на демокрацията сигурно нямаше да пътувам до Перник за някой и друг грош. Г-н Ясим си позволява да говори от името на историята, а това е глупаво.
Г-н Грънчаров наистина ме е критикувал. Аз ценя написаното от него и анализите му са ми правили неведнъж впечатление. Сам имам съзнанието за своите грешки в политиката. И съм ги споделил писмено. Когато обаче се съди за мен трябва да се сложи на кантара и онова време, в което в Парламента ежедневно запушвах устата на комунистите. Когато те събираха подписи за моята оставка като Председател на Парламента. Когато със слово окуражавах хората в цялата страна - в малки градове и села, да се вдигнат за демокрация. Това е моя живот и не мога да избягам от него. Поздрав!
Ангел Грънчаров: Г-н Emil Jassim, Вие сте млад човек, предполагам, и влагате доста страст в твърденията си, с огромната част от които съм съгласен (нещо повече, и аз съм писал по този начин на младини, и то когато процесите се развиваха пред очите ни, а не постфактум; наистина човек трябва да казва и пише честно това, което мисли, иначе всичко си губи смисъла). Г-н Йорданов игра една доста сложна роля в ония събития, предприе рискове, в това число и морални (избирането му за шеф на Парламента след свалянето на Ст. Савов нищо чудно да е било спазарено!), в един момент сякаш беше използван от някои сили, дали го е правил с ясно съзнание или за облаги си е проблем на неговата съвест; факт е, че той беше изтикан от "злодея Костов" от активната политика и стана посланик.
Дали е неуспешен, успешен или опитен политик е интересна тема; но дори и преценките на неуспешните политици понякога имат голямо значение; политиката е доста трудно и тежко занимание, на което малцина са способни; иска се и талант, и ред качества, а това се подценява у нас, поради което виждате какви странни субекти предимно са най-решаващи фактори в българския политически живот. Ясно се забелязва липсата на силни политически личности с качества; такъв беше Костов, но ето, той беше елиминиран по най-грозен начин; тепърва ще се види докъде ще я докараме след като залагаме предимно на политици-ментета и откровени шмекери като Сидеров и вся остальная сволочь...
Nikolai Sultanov: Г-н Йорданов ми хареса като посланик в Македония!!! И наистина изказва много ценни мисли понякога които са много ценни за нашата демокрация!!! "Днес е един добър ден за българската демокрация!" Ха, ха, ха, аааааааа!!! Наздраве, г-н Йорданов, без Вас нашата българска демокрация е немислима както осъвременения бай Ганьо - Жорж Ганчев!!! Да сте жив и здрав!!! Поздравява Ви един честен бивш "полит-комисар" от ж.п. войски, понастоящем миньор!!! Ха, ха, ха, аааааааа!!!
Ангел Грънчаров: Всички правим грешки, безгрешни хора няма, а пък политиката е крайно тежко и рисковано занимание, противно на това, което си мислят повечето хора, именно, че била лесно, престижно и най-вече доходно занимание. Същността на политиката се свежда до най-труден анализ на безкрайно сложни процеси, ситуации и феномени и вземането на решения за практическа промяна на развоя на нещата, и то с участието на много хора; ето това прави политиката изключително трудно занимание, на което малцина са способни - и имат потенциала да издържат без да се орезилят. Той че винаги трябва да имаме наум тия неща, които са свързани със същината на политическото - и затова не трябва да съдим прекалено строго политическите дейци.
Безкрайно важно нещо, на което аз винаги съм слагал ударението, е моралната компонента, която според мен е решаваща; ако един политик участва в политическата игра честно, воден от някакви идеални подбуди, ако има принципи, от които не отстъпва, този политик буди доверие и печели привърженици; разбира се, в политиката има много менте-играчи, които всичко объркват; ние затова в момента сме в това положение: защото превес взеха неистинските, именно менте-политиците, демагозите, популистите, безскрупулните играчи.
Г-н Йорданов, струва ми се, въпреки някои неверни стъпки в миналото, не е от тази категория политици - и си има своето място в историята на раждането на младата българска демокрация. Има нужната опитност и от преживяното е помъдрял; думата на такива доайени трябва да бъде слушана.
Впрочем, аз преди доста години съм сътрудничил на вестника на г-н Йорданов от ония години, в-к ВЕК 21, един чудесен вестник, имам доста статии, отпечатани в него; тогава бях млад и буен, пишех страстно - и въпреки това г-н Йорданов като главен редактор ми пускаше статиите. За което му дължа благодарност: насърчи ме да пиша по тия проблеми, да бъда ангажиран, тоест има роля в моето формиране като философ и като активен гражданин с ясни и твърди политически, ценностни убеждения...
Позволих си да публикувам в своя блог становището на г-н Йорданов, понеже преценявам, че би трябвало да се прочете от колкото се може повече хора; излизайки в блога ми, неговото становище ще стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното (а също и онлайн) изданието на моя блог (в който постоянно излизат мнения на много и то на всякакви, и "обикновени", и "необикновени", но винаги ангажирани български граждани)...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар