Явно за някои политици от миналото ни да им се каже истината в очите е направо нетърпимо; оказа се, че за Александър Йорданов, председател на Народното събрание на България от времето на най-големия разцвет на мафията и на мутрите, направо златния й период, именно периода на печално известното правителство на проф.Беров истината за това, което как той се държа тогава, е изцяло нетърпима; влязох тия дни в дискусии с него, казах му някои неща, а той сякаш превъртя, хвърли се в лични нападки към мен, изобщо показа крещящо недостойнство и респект; държи се като настъпена змия. Стигна дотам, че ми "посвети" няколко крайно показателни и смехотворни реда в своя блог, обявявайки ме в комунизъм и марксизъм (?!), ето ги, вижте, подивете се колкото си искате, а пък по-долу можете да прочетете и дискусията между нас двамата, която се появи по този повод: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар