Все нямам време да напиша нещо в дневника си: причината е, че в момента подготвям за печат два поредни брой на сп. ИДЕИ, които ще излязат в един и същ месец, този, именно август. Единият брой си е традиционният, редовният, на български език, а другият е международното специално приложение, което е многоезично, то също ще излезе от печат до седмица-две. Но ето тази сутрин решавам да отложа за малко всичките си ангажименти и да разкажа за нещо, което вчера ме порази. Смятам, че е твърде показателно.
Вчера стана така, че в ужасната горещина по време на ежедневната си разходка из града се оказах в... мола. Да, в МОЛ "Пловдив", отдавна не бях ходил там, но се наложи да вляза и то, признавам си, най-вече да се скрия от ужасния пловдивски августовски пек. В мола все пак има климатици, там, дето се казва, по се живее, а по улиците денем е непоносима жега. Е, влязох в мола, придружаващата ме съпруга литна да посещава магазините, а аз, разбира се, се оказах в книжарницата. После пък поседнахме с нея в "мекката" на посетителите на всеки мол: етажът, на който се яде. Пълно е с нашенци там, които сладко си похапват. Някои изглежда най-вече за това посещават мола. Да плюскат. Да преяждат. Да дебелеят. От Запада успяхме да вземем тъкмо най-лошото - и на най-доброто изобщо не обърнахме внимание. Такива, за жалост, сме. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар