Един малък урок по гражданско образование и достойнство, преподаден през ваканцията

Снощи между мен и ученик от ПГЕЕ-Пловдив, представител на учениците, които искат да протестират срещу директорските своеволия в това училище, по-специално срещу уволнението от директорката на 7 (!!!) техни учители, се проведе следния поучителен и за мен самия разговор; ето какво се наложи да му кажа, преподавайки му един своеобразен урок по гражданско образование и достойнство, пък макар и през "дълбоката ваканция"; от само себе си се разбира, че съм длъжен да запазя анонимността на младежа - щото той се бои от репресии; публикувам разговора ни, като много ме интересува вашата, на читателите, преценка: имам ли право да говоря така, това, което казах на ученика, "подстрекаване" ли е, наказуемо ли е моето деяние, дали не сгафих, като публикувам нашия разговор, ето тия въпроси искам да ви задам, драги читатели; много ме интересуват; а ето сега какво именно си казахме:

Ученик: Добър вечер, г-н Грънчаров! Г-не, имаме нужда от съвет. Обмисляме да направим протест в началото на учебната година. Заради изгонването на учителите.

Ангел Грънчаров: Добър вечер! Да, четох за това, поздравления!

Ученик:: Според вас има ли смисъл да правим такова нещо след като директорката имала "основателни" причини за изгонванията?

Ангел Грънчаров: Те, директорите, те, властниците, особено тия, дето вярват в собствената си "непогрешимост", винаги имат "основателни причини" да правят золумите и гафовете си. А пък ние, ако си мълчим когато те правят подобни неща, все едно ги насърчаваме да продължават; ако обаче кажем, че тия неща не са добри, те, току-виж, може и да се позамислят, нали така?

Ученик: Да не се получи така, че само проблеми да си навлечем?

Ангел Грънчаров: Не, при демокрацията да се протестира, да се заяви позиция, не е нещо осъдително. Напротив, похвално нещо е! Особено когато протестират млади хора. Но мълчанието и примиреността обаче е нещо недостойно - и позорно...

Ученик: А има ли някакъв шанс за успех?

Ангел Грънчаров: Да, аз вярвам, че има смисъл да се протестира, да се заеме гражданска позиция, а успех какво е? Просто да се разбере, че не сме безразлични към случващото се в училището, че държим да знаем защо става това или онова, че искаме да участваме в управлението, понеже демокрацията повелява това; тъй че има гарантиран шанс за успех! И мисля, че самата г-жа Анастасова няма да се обиди на учениците, напротив, ще бъде поласкана! :-) А и много от учителите ще ви похвалят, че сте показали гражданско съзнание и отношение.

Ученик: А известно ли ви е кои са другите изгонени учители? Освен Христов, Кузманов и Вашето дисциплинарно наказание?

Ангел Грънчаров: Не, аз също не знам, чух, че г-н Кузманов бил също уволнен наред с Христов, а другите 5-ма кои са не зная... Моето наказание е по друга линия. Прочее, тия дни осъдих директорката и съдът отмени нейната заповед за наказание.

Ученик: Поздравления за което! Видях поста.

Ангел Грънчаров: Та ако заявите, че искате обяснения от администрацията, ще покажете, че имате активно отношение към проблемите в училището, това е похвално. Все пак това са ваши учители, мнението на учениците за техните учители трябва да бъде вземано в предвид. Има значение това какво мислите за учителите си. Трябва да се съобразяват с вашата позиция. Щото учениците, това е народът, а пък при демокрацията народът решава всичко все пак.

Ученик: Благодаря за съдействието.

Ангел Грънчаров: Трябва да се учим на демокрация и на ангажирано гражданско поведение; всички трябва да се учим, и ние, учителите, и директорите също и най-вече, и учениците, всички трябва да се учим; протестите са едно средство за това. Няма нищо, желая ви успехи!

Ученик:не вярвам, че в очите на директорката ще изглежда така. Можем само да се надяваме.

Ангел Грънчаров: Ще я убедим да възприеме така нещата, тя иначе възприема, ала понякога й е трудно.

Ученик: Тъй като имаше отрицателни коментари от нея по повод на един пост за протеста.

Ангел Грънчаров: Не бива да се страхувате да заявявате какво мислите, понеже това е проява на малодушие; нямаме нужда от малодушни хора, а пък особено малодушната младеж е нещо много лошо за една страна. Няма страшно, напротив, много е достойно човек открито да заяви как вижда и оценява нещата, то е проява на гражданско мъжество. Простете, че ви поучавам, но нали съм учител, преподавам тия неща по предмета гражданско образование, деформиран съм явно... :-) Но това са истини, в които дълбоко вярвам, затова се увличам малко...

Ученик: Аз съм карал при вас часове. Но по психология. Винаги съм готов да се поуча от по-мъдър човек от мен. Все пак само житейският опит не е малко.

Ангел Грънчаров: Е, понякога и ние, по-възрастните, научаваме много неща от младите, взаимно е... различни сме, но това е хубаво, така можем да си влияем позитивно и да се обогатяваме.

Ученик: А според вас това правилно ли е ето това отношение (в лицето на директорката) към ученика, направил пост за протеста: "Eй! Не харесвам тази публикация! Ако обичате я премахнете!"

Ангел Грънчаров: Не, не е правилно. И го казвам не за да ви се подмажа, а защото наистина не е правилно; такива неща се наричат изцепка, те са грешка; не говорят добре за оня, който си ги е позволил; и директно в очите на позволилия си ги бих казал тия думи, които сега на Вас пиша. Властникът няма право да извива ръцете на управляваните, ползвайки се от привилегии на властта си, понеже те, управляваните, по начало са негови равноправни партньори в решаването на проблемите. Това е съвременното разбиране за отношенията управляващ-управляван.

Ученик: Дори и да се опитва да спре протеста, за мен това не е начина.

Ангел Грънчаров: Не, не бива, грешка е такова отношение; директорката няма тези права да ви налага какво да правите и какво да мислите; но явно е силно впечатлена от намерението ви да протестирате, а опитите за сплашване на учениците от нейна страна са противозаконни.

Ученик: Лека вечер Ви желая! И пак благодаря за съдействието!

Ангел Грънчаров: За нищо. Лека вечер! Успехи!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo