Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 22 август 2013 г.

Да си философ означава просто да си в максимална степен човек...

Румен Кривицкий, бизнесмен, е написал на страницата си във Фейсбук следното:

За да живееш в самота, трябва да си животно или бог – казва Аристотел. Липсва третият случай – трябва да бъдеш и двете – философ.

Реших да поспоря малко, ето какво пък написах аз; чини ми се, че дадени хора могат да научат нещо от него, затова го публикувам и тук, в блога:

Повечето от животните живеят в стада, в ята, в пасажи, в мравуняци, в рояци, в орляци и прочие, рядкост са животните, способни да живеят сами. Тук Аристотел бърка: способността за самота е човешко качество: който не обича свободата такъв не обича и свободата (по думите на Шопенхауер). А свободата е нещо Божествено. Да си философ пък означава просто да си в максимална степен човек...

На друго място пък, по друг повод, написах следната мисъл, която също не искам да пропадне в дебрите на Интернет, затова за да се съхрани я слагам тук, в блога:

Правилно постъпват младите като бягат да работят и да живеят в чужбина, човек не разполага с два-три живота, че да пожертва единия, оставайки тук, в България; както направихме ние, от по-старото поколение, дето останахме, дето не избягахме - и пожертвахме единствения си живот...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари: