Под публикацията Получих предупреждение, че провален "десен" политик нищо чудно да ми спретне компромат - за да отмъсти за критиките ми към него и към ГЕРБ се начена жизнено важна и фундаментална дискусия за това гений ли е Ангел Грънчаров или не е такъв; ето как протече тая весела, ала иначе много съдбовна за бъдещето на човечеството дискусия; позволих си да оправя само пунктуацията и някои по-крещящи правописни грешки на спорещите; възприемете нижеследующото просто като един анекдот:Анонимен каза: Никой няма да ви спретне компромат, г-н Грънчаров. Прекалено сте маловажен (както и аз, естествено, както и повечето хора), за да си направи някой труда. Вие нямате никакво значение за друг, освен за себе си и евентуално семейството си. Това е истината за повечето от нас, и си е окей. Не се величайте излишно! :-) Тотю
Ангел Грънчаров каза: Тотю, Вие не се сравнявайте с мен де! :-) Аз съм доста по-горе от Вас все пак де, не бива толкоз да се величаете че да се сравнявате с мене... :-)
Аз доказано имам вече национално, европейско и световно значение, тъй де... философи като мен са рядкост... :-) Сериозно говоря, нищо че се смея. Смея се най-вече на акъла Ви да се сравнявате с мене. Вие, дето сте един никой...
Анонимен каза: Вие май наистина говорите сериозно обаче. И даже се наричате "философ"! :-) Имате пълно право, разбира се, да го правите, но философите като вас не са рядкост. Има ги с десетки във всеки онлайн форум. Все направени от дървесина... Аз може и да съм никой, но поне не съм посмешището на българския интернет! ;-) Тотю (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
13 коментара:
Ако сте гений, време ви е да го покажете. И то не чрез твърдението "Аз съм гений". Гениалността се показва по-иначе. :)
Тотю
Как? Щом знаете, значи Ваша милост е геният? :-) Казахме, че не е важно е кой е той, важното е да го има! Кажете как геният требе да се държи, и ще Ви призная за гений...
Ако сте гений, крайно време е да го покажете. На мен ще ми е интересно.
Тотю
Аз друго не правя освен да показвам, че съм гений! :-) Геният, щом е такъв, няма как да не го показва. Друг е въпросът дали околните могат да схванат и оценят това. За да оцениш че някой е гений ти самият трябва да си що-годе талантлив човек.
Сфащаш ли сега къде ти е проблемът че не можеш да ме оцениш?! :-)
Нито един от двама ни не е гений. И не, не е необходимо човек да е самият той гений, за да разпознае гения. Защото в такъв случай само гениите щяха да знаят, че има гении. Което не е така.
Ако бяхте гений, вероятно щяхте да можете поне да пишете грамотно...
Тотю
Аз пиша съвсем грамотно. Значи съм гений. По Вашата логика.
Да се сравнявате с мен, повтарям, е, меко казано, тъпичко. Аз съм значително над Вас. Вие сте един никой. Аз съм личност от голям мащаб. Скромно казано. :-)
Гениалната личност е личността от голям мащаб. Свръхнадарената личност. В някакво отношение свръхнадарена. Талантлива. Всеки човек в някакъв смисъл си има своя гений и талант. Къде по-голям, къде по-малък. Тъй че да отричаш специално моя гений и талант може да се дължи единствено на чрезмерна завист. Друга причина не може да има.
Способният човек се радва на постиженията на другия, особено пък на талантливия човек. Неговите постижения го вдъхновяват за гоненето на своите постижения. Наличието на нотка на завист показва, че пред себе си имаме един некадърник. Талантливите хора са великодушни. Замисли се връз дамите ми.
А твоята представа, че пиша "неграмотно" се дължи най-вероятно на това, че моя милост си прави разни експерименти над езика. Като всеки талантлив и гениален човек аз си позволявам да си имам свой оригинален начин на изразяване. По тази причина явно ти се чини, че пиша "ненормално", един вид "неграмотно". Хората, които нямат капчица талант в тази сфера, писането и четенето, няма как да доловят и оценят чуждата надареност в това отношение. Понимаете меня?
Нямах предвид експерименти с езика. Такива не правите.
Говоря за неумение да си служите с пунктуацията.
"Да се сравнявате с мен е, меко казано, тъпичко. Аз съм значително над Вас. Вие сте един никой. Аз съм личност от голям мащаб."
Това е чалгарско мислене. Типична българщина. Отврат.
Но поне става за развеселяване ;)
Пък и не разбирам защо ми говорите на руски и от време на време ми повтаряте, че съм таваришч, след като песента на Г. Минчев "Комунизъм блус" сте я взели от МОЯ профил в YouTube.
Тази странност още не сте я обяснили...
Тотю
Може да се обкръжите отвсякъде с портрети на Георги Минчев, Бог да го прости, и пак да си бъдете комунист - или поне комуноид. Ето, Вие сте едно най-банално комуноидно мрънкало. Типът личност, който олицетворява Георги Минчев, органически не понася мрънкала като Ваша милост.
Апропо, с пунктуацията съм много добре, справям се от години. От гимназията, където все имах шестици когато си пишех съчиненията. Дайте да се разберем. Ако Вие не знаете къде се слагат запетаите, не е справедливо когато аз ги слагам правилно да ми вменявате, че не са на точното място само по причина на това, че съвсем не знаете къде се турят пустите му запетаи.
А пък писателите като мен като капак на всичко имат пълното и безусловно право да правят каквото си искат и с езика, и с пустите му запетаи. Ние, писателите, създаваме нормите на езика, понимаете это?
Ето, и с лексиката не сте добре. Наричате се писател, а всъщност сте писач. Има известна разлика.
Тъжно е, че скверните паметта на Г. Минчев с нарцистичните си изказвания. Обичате диктатурата и е доста добре, че нямате власт.
Когато хора като вас са били на власт, инакомислещите са били в концлагери.
За разлика от вас, Г. Минчев и това знаеше.
Панимаете миня?
Тотю
Тъй ли?! :-) В концлагери ли съм пращал разни хора? :-) Или ще пращам ако съм на власт? Брях да му се не види?! :-) Та аз съм бил по-лош от кой... не знам от кой, може би от Берия, знам ли?! Леле! Разгадахте ме :-) Пихте ли си хапчетата?! :-)
Във всеки случай давате много противоречиви сигнали.
Тотю
Изказвате се като партиен секретар на текезесарска организация на БКП през 50-те години на ХХ век... или като милиционер от народната милиция... :-)
Публикуване на коментар