Ето какво написах по повод на поместеното по-долу мнение на доцента от НБУ М.Дойчев, който разсъждава за това защо "десните сили", именно реформаторите и гербоваците, не си обединяват силите за постигането на една обща цел; ето моя коментар на неговия коментар, дето съм го публикувал малко по-долу:
Ангел Грънчаров: Това, че липсва единодействие и разбиране между парламентарната и извънпарламентарната опозиция все нещо говори. Това, че ГЕРБ не проявява настройката сериозно да подкрепи вътре в Парламента протестните антиправителствени действия все нещо показва. Ясно какво показва, но ще се въздържа да го изразя аз; въздържам се, понеже е близко до ума. За що-годе умния човек тия симптоми нещо говорят и на тяхна основа той може да си направи дължимите изводи.
За жалост, оказва се, тази нетрудна мисловна задача не е по силите на повечето хора. Да, аз смятам, че необоснованите нападки между двете крила на опозицията следва да се прекратят колкото се може по-скоро. Който отправя такива нападки, явно е провокатор, който прави услуга на комунистите, на проправителствените проруски и проолигархични сили. Но това не значи, че трябва взаимно да си крием кусурите и дефектите. Напротив. Истината и честността в това отношение винаги са за предпочитане - понеже са целебни.
Момчил Дойчев: Идеята за обединена десница не е нова. Но днес тя е особено актуална, защото е поставено на карта европейското бъдеще на България. Но кои са подводните камъни, които трябва да се преодолеят?
На първо място това е партийният егоизъм, партизанщината. Всяка партия, воюваща за остатъците от старото СДС, дърпа чергата към себе си. Реформаторският блок иска да придърпа електората на ГЕРБ, ГЕРБ иска да бъде припознат за лидер в дясното пространство. Оттук и непримиримостта на двете страни. А една пета от избирателите от дясно-центристкия спектър се чувстват непредставени и не припознават нито ГЕРБ, нито РБ!
Ако ГЕРБ и РБ седнат и спокойно обсъдят ситуацията, без да воюват за разширение на електоралната си база за сметка на партньора и ако се обединят около приоритетите на страната, включително до въпроса за неизбежно съвместно бъдещо правителство (ако наистина не искат да продължава да ни управлява мафията!) - тогава тези 20% няма да бъдат загубени и ще бъде преодоляна опасността от формиране на нова тройна коалиция като мястото на Атака бъде заето от НФСБ.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар