Зъболекарски неволи

Тия дни, като капак на всичко, ме заболя зъб и ми се наложи да ида и на зъболекар; при това от няколко дни, в резултат на огромното напрежение около наложените ми от моите усърдни администраторки съдебни процеси (единият е срещу моята свобода на словото, срещу свободата ми на изразяване!), сърцето ми непрекъснато бие крайно ускорено, рипа като обезумяло, имам чувството, че иска да изхвръкне от гърдите ми. Та ми се наложи да ида и на зъболекар, и на кардиолог. Изобщо интензивен живот живея, няма що. Един мой ученик пък вчера ми писа във Фейсбук: "Господине, хайде връщайте се в училище, че без Вас обучението по философия съвсем не върви!"; и за тия неща се безпокоя, щото както потръгне едно обучение, така и ще свърши; е, не можах по здравословни причини да си започна, както му е редът - а също и както се надявах! - учебната година, което много ме тормози. Но това е друга тема, а сега искам да споделя нещо, свързано пак с нашата здравна система.

От няколко години стана така, че си смених зъболекаря няколко пъти. И все не мога да попадна на такъв, на който да имам доверие; е, бях попаднал преди години, ала понеже смених квартала, та се наложи да си сменя и зъболекаря. И от този момент все попадах на неспособни; последната ми зъболекарка беше такава, че повече от месец нито една нейна пломба не издържаше. При това се изхитри да не признава никакви рекламации, а почна да ме лъже, че трябвало да си платя "поне матр`ьяла", сиреч, веществото, от което правеше пломбата. Е, разбира се, твърдо реших в един момент да се отърва от нея. Сума ти пари ми лапна да си прави все едни и същи пломби. Да, обаче през лятото все отлагах да ида да търся нов зъболекар, едно поради многото проблеми, друго поради хронично безпаричие (моя милост издава почти изцяло на свои средства философско списание, сп. ИДЕИ, а аз съм обикновен гимназиален преподавател по философия, при това с крайно влошено здраве), трето, щото, да си призная, ми писна от тия зъболекари. Е, като почаках, оказа се, че падналата пломба в иначе здравия и жив зъб доведе дотам, че зъбът в един момент ме заболя, кариесът стигна до нерва. Което означава, че зъбът вече трябваше да се лекува, а това значи много пари. За моите възможности са много тия пари, дето се искат за един зъб.

Е, отидох в една нова, модерна сграда, на която отпред висеше табела "СТОМАТОЛОГИЧНИ КАБИНЕТИ". Без никакви препоръки си избрах първия кабинет, на който попаднах, ей-така, на риск и на късмет, дето се казва. Оказа се, че зъболекарят е млад човек, че кабинетът му прави добро впечатление с чистотата си, има и сестра, явно има и клиентела. Като му казах, че искам да си сменя зъболекаря, понеже съм попаднал на една некадърница, той веднага каза "Момент, я да видя коя е пък тази?", погледна в здравната ми книжка и рече: "Ясно, тя е прочута с това, че пломбите й падат!"; както и да е, съгласи се да ме лекува, погледна какво е положението и веднага ми каза следното:

- Ще Ви направя тази пломба така, че да бъде здрава много години, но ще Ви струва това не по-малко от 150 лева всичко, заедно с лечението на зъба. Това е минимумът. Може 20 лева да Ви направя отстъпка, но това ще е заради по-негоден материал, не Ви съветвам да икономисвате по този начин. Съгласен ли сте да се лекувате при мен при тия условия?

Какво да каже човек в това положение, боли го зъб, да каже не, е глупаво, вярно, видя ми се възскъпичко, но, няма как, кандисах. Нямах друг избор. Рекох да се охарча здравата, но да видя какво ще стане. Зъболекарят ми сложи арсеник за умъртвяване на нерва и на другия ден (обикновено с отровата зъбът стои два-три дена) аз трябваше да се явя да почне да го работи. Да, ама се оказа, че зъбът още ме боли, сложи друго, както каза, "мумифициращо" средство и след още два дена се явих да ми вади нерва и да лекува зъба. Впечатлението ми до този момент беше, че човекът работеше доста чевръсто, бързо, на моменти като виртуоз. Това впечатление се затвърди при процедурата по ваденето на нерва на зъба: аз такова чудо не бях срещал! Работеше много бързо, аз много се страхувам от тия неща, имам нещо като параноя (от детството ми е останало, когато зъболекарки-садистки ни мъчеха с допотопните си съветски машини, задвижвани с шнурове и с каиши!), но този път, признавам си, почти не усетих кога извади нерва, кога почисти всичко - работеше наистина като виртуоз! Даже сякаш машината му работеше съвсем безшумно, не знам какво стана, но такова впечатление имах. Дано и качествено да си е свършил работата, ако е така, изобщо няма да жаля за парите, които за мен са наистина много (преди за такова нещо съм давал около 100-тина лева). Здравната каса, доколкото знам, за пломба давала... 7 лева! Не знам дали e така, така ми каза онази зъболекарка, при която редовно ми падаха пломбите месец-два след като са направени (веднъж пломбата ми падна дори за седмица!). Но това си е жива подигравка: 7 лева да дава държавата за една пломба при положение, че ни скубе здравата всеки месец.

Та значи зъболекарят до този момент се представя добре, аз толкова бърза и виртуозна работа до този момент не бях срещал, а и действията му бяха уверени, умели; аз, треперейки от страх, се чудех как толкова бързо действа, но като не изпитвах болка, се поуспокоих. Та тия дни ще ида вече да довърши зъба и има да прави още един, който си е умъртвен, но пак се счупи пломбата. Не знам колко ще ме оскубе за него, но не смея да го отлагам, да не стане и с него беля. Този зъб трябва да се "строи", с щифче, както ми каза, иска и снимка, та и за него се задават доста разходи. Аз съм си виновен, че търпях толкова време онази, предишната си зъболекарка.

Толкова за тия истории. А кардиологът ме прегледа (нов, друг кардиолог, моят, дето ме лекува от години, се оказа, че е в отпуск), ужаси се от кардиограмата, поразпита ме това-онова, пък ми даде едно ново допълнително лекарство, понеже констатира, че причината била вирусна, по неговата диагноза. Аз обаче сега се плаша, че той не вникна достатъчно в състоянието ми и да не би това лекарство вместо да помогне, да вземе да навреди. Днес пак ще ида, щото от вчера на обед го пия, ала промяна никаква няма; обезводнил съм си бил според него, затова сърцето, за да компенсира, биело така щуро. Това било "хубава тахикардия".

Толкова е хубава тахикардията ми (ускореният пулс), че нищо чудно някой ден в близкото бъдеще, в някоя прекрасна утрин, завинаги съвсем да престана да ви безпокоя с публикации в този блог; което не е голяма загуба де, а пък някои, като изчезна завинаги, като се пренеса в по-хубавия свят, нищо чудно и банкет да обявят по тоя случай...

Както и да е. Стига съм дърдорил, че и на мен започна даже да ми писва. Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo