Днес, 22 септемврий, е истинският национален празник на България, не на 3-ти март! Днес и на 6-ти септември са двата най-големи национални празника!
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА: На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд Първи Българский. Високата порта (правителството на Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен е този ден за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г., по времето на управлението на правителството на Иван Костов. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа! - отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
"На 22 септември 1908 година във Велико Търново владетелят Фердинанд обявява държавата за независима, а себе си за цар. Което е част от попълзновенията му към място в историята – да възстанови Източната римска империя. Със себе си начело.
А резултатът е известен – две национални катастрофи, орязване на територията ни, репарации.
Всъщност, дали е поданик на княжество, царство или империя – върху битието на обикновения човек няма отражение. И надали някой е пял песни /ако изключим казионните певци/ по този повод. Истината е, че това е само държавен акт, не и национално действие.
Национални са Съединението, Сръбско-българската война, Балканската. В тях българите изпълняват дълга си към родината, служейки в армията на държавата.
А тези две понятия – родина и държава – не са идентични, отдавна сме го разбрали. И държавата се движи след родината. България е била свободна вече 30 години, поколение и половина живеят в среда, нямаща нищо общо с робството. Хората са свободни /доколкото човек може да е такъв/, образованието и манталитетът им не позволяват да правят разлики между васална и независима държава.
Още повече, че България от 1881 година сече собствени пари – което е знак за независимост, Съединението е извършено без разрешение и знание на сюзерена – султана, армията, държавните структури, законите не подлежат на някакъв контрол отвън. Е, то и властите на Османската империя са разбирала пълната фиктивност на юридическите отношения и са си мълчали. " Генек
Фьъгд Кольо: Честит празник. Да пребъде просперираща и независима България!
Празникът наистина е хубав. А от събитието през 1908 г. може да се направи и един важен и твърде поучителен извод: Една нация може да постигне исторически успех с помощта на дипломация, хитрост и немалка доза наглост. Не е задължително винаги да се правят колосални национални усилия , сварзани с проливане на кръв.
Горе "Фьъгд" да се чете "Bacho"
Проводниците на руските интереси в България (нейната "пета колона") с прехапани от болка устни, както виждаме, говорят за Деня на независимостта, което именно и подчертава генетичната им склонност към националното предателство като служене на интересите на една чужда сила, не на българските интереси...
Публикуване на коментар