Странно, нелогично и дори скандално изглежда постъпката на управляващите да изпратят френския посланик Филип Отие без да го удостоят с орден „Стара планина“. По традиция орденът се връчва на всички приключващи мандата си у нас посланици. Това става по предложение на министъра на външните работи до министерския съвет. След това президентът връчва ордена на заминаващия си посланик на специална тържествена церемония.
За посланик Отие обаче явно няма да има такава прощална церемония, тъй като настоящият външен министър Кристиян Вигенин не е направил предложение за удостояването му с ордена. Едва ли младият социалист е пропуснал това, тъй като отскоро заема поста дипломат №1 на България. Дори Вигенин да не е наясно с традициите, във външно има достатъчно много хора, които да му ги напомнят.
Със сигурност обаче той е много добре запознат. Просто посланик Отие не му е симпатичен. Не само на Вигенин. Френският дипломат не е симпатичен и на лидерите на БСП и ДПС, не е симпатичен и на премиера. На дипломатически език, отказа да бъде връчен орден означава, че има недоволство от съответния посланик...
... По безпрецедентния случай с ордена обаче може да се съди и за цялостното отношение на власт имаща върхушка към хората, институциите, организациите и държавите, които си позволят да ги критикуват. Това отношение е срамно и обидно не за Франция и нейните граждани, а за България и българските граждани. Заради това Вигенин и компания ще се сбогуват с властта по подобен начин и никой няма да им признае каквито и да било заслуги. Напротив – ще станат символ на управление, което е работило срещу държавата и гражданите си.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар