По-откровен израз на аспирациите на руския империализъм спрямо България аз лично до този момент не бях срещал

Открих на едно място интересен цитат:

Когато е извършено Съединението против руската воля, Михаил Катков, изразител на позиция, близка до официалната, го нарича “филипополски разбойнически захват”.

В редактирания от него в.”Московские Ведомости” той пише, че най-добрите хора в България са преди всичко “тези, които са верни на дълга пред родината и пред Русия, пред нейния цар. Тези хора не могат да не виждат в Княза (има се предвид Княз Александър Батенберг, българският Княз, бел. моя, А.Г.) изменник на Русия, който води българите на прокълнато дело”. (Отбележете добре: "прокълнато дело" е делото на Съединението на двете Българии в една държава! Бел. моя, А.Г.)

“Българската националност не представлява свой особен свят; тя може да има бъдеще само като част от по-голямо цяло, само като планета в система, където Русия е притегателен център и е източник на светлина и топлина. Българското народно чувство не може да не бъде едновременно и руско.”

“Българите изцяло са задължени на Русия и затова са длъжни да се вслушват в указанията ù”, пише още Катков.

По-откровен израз на аспирациите на руския империализъм спрямо България от тия думи аз лично до този момент не бях срещал...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo