Едно становище за ситуацията в образователната ни система, което открих в коментар към информация в един сайт - виж публикацията И учителите вече ще пишат учебници - и което изцяло споделям; прочее, за това, че и учители вече щели да пишат учебниците, по които учат учениците, моя милост написа следното:Добро утро! Министерството се сеща едва сега да прави нещо, което моя милост го е направила още преди 16 години! Моите помагала по философия съм ги написал и издал преди толкова много години. А ето че в Министерството едва сега загряха, че преподавателите трябва сами да пишат помагалата, по които преподават. Това за какво говори? Щом толкова бавно мисли Министерството, не е ли нормално ние пък да си помислим за какво то изобщо ни е нужно?
А ето сега и коментара на един коментиращ същата тази публикация, с който, както казах, изцяло съм съгласен:
Системата бълва и ще продължава да бълва брак. Последни сме и по този показател в Европа... Бюрократите се интересуват главно да си напълнят гушите - срамно! И анатема!
И защо системата бълва брак? Защото директорите гледат на учениците като на едни 1000 и нещо си лева, които трябва да бъдат пазени на ВСЯКА цена. Ама дали нещо е научил или не - на кого му пука?! Ако не изпълняваш повелята на директора си безотговорен.
Правилно е да се въведе мандатност на директорите - защото някои от тях, да не кажа повечето се изживяват като феодали и се разпореждат с парите както намерят за добре. Делегираните бюджети в тази им форма са СМЪРТ за образованието.
Самите ученици вече разбраха, че за да не загуби училището финансиране могат да си правят каквото им скимне.
Та така с брака, който бълва образователната ни система. Гони се количество - съвсем не качество.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар