В Русия било така: дава ти държавата (Министерството) какво трябва да правиш, учителят козирува и почва да изпълнява; производството на тухлички в стената, в каквото се е превърнало там образованието, именно тухларната на командното държавно образование, работи на пълни обороти; някои и у нас съжаляват, че нашата родна "фабрика за човешки тухли", нашата родна "тухларна" не работи с такава пълна пара; за което свидетелства например поне ето това изказване на една наша учителка:
Преди години се впечатлих от руската практика (и другаде я има) за годишните тематични разпределения. Те се връчват на учителите в готов вид с всички необходими към тях материали. Естествено - държавно училище, общ план, еднакви цели, еднакъв материал. Ние имаме книги за учителя. Преписваме от тях цели, очаквани резултати, разпределения и ги ползваме. Какво толкова ще измени учителят в разпределението при фиксирани часове и теми? А и в готовите може да разменя със забележка?
Написа: Zlatina Cakinska
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
13 коментара:
Машинистът (учителят) както и да кара влака, накрая тухлите (учениците) ще бъдат доставени на крайната гара.
Единственото спасение е да не се качат на влака, но колко деца имат късмета да имат зрящи родители?
Николай Дренчев
Не звучи добре Вашата метафора, г-н Дренчев, въпреки че е поразително вярна... да не качим детето си на влака - колцина имат смелост за това?! Какво да правим в такъв случай? Може ли да накараме машиниста да завие към друга гара?! Или до другата гара даже още няма положени релси?! :-(
За Русия - съгласен! Но и на запад, (на запад от България и на запад от Атлантика) е пак същото!
Николай Дренчев
Не е съвсем същото, съвсем изобщо не е. Има страни, в които образованието е качествено различно. Като се почне от Германия, Англия и се стигне до Америка и Австралия. Съвсем другояче е устроено там образованието. Там съветската директивна и командна система на образование не вирее...
Така е и в братска Англия и още на много места. Учителите са стриктни изпълнители на чужди сценарии.
Ivan Mironov
В Англия има децентрализация на образованието, господин Миронов. А най-вече външни изпити,оценявани от независима,т.е. неправителствена организация.
Margarita Ilcheva
А сега де, г-н Миронов? В Англия нямало съветски тип образование, както Ви се чинеше?! Какво ще правим сега?
И у нас има всичко, което има по света и най-вече учители ентусиасти. Англичаните отдавна са разбрали, че образованието е бизнес и не е самотно занимание. Те също не са очаровани от системата си и тя не е цветуща, но многообразието е полезно. Никого не критикувам за нищо, но не заслужаваме да се срамуваме от труда си.
Ivan Mironov
Който се срамува от труда си, обикновено е тухлар в смисъла на статията. Много тоталлитаризъм и чиновничество има в родината ни и затова без болезнена реформа,образованите ще си отиват от тук.
Margarita Ilcheva
Да де, ама тука има всевластни директори и инспектори и министър-диктатор, г-н Миронов, там е проблемът... свободата ни е забранена...
Свободата всеки сам трябва да си я потърси ... никой не ти я дава наготово.
Teodora Krumova
Тук сте напълно права, г-жо Крумова, изцяло подкрепям. С всички рискове всеки сам следва да се бори за свободата си... свободата не е нещо като дар, тя е лично завоевание...
Свободолюбивите намират и в забраните свобода. Но не е там работата. Противи се, не се подчинява, роптае, навлича си неприятности, но въпреки това глътката свобода я поема с удоволствие, защото си я е заслужил. Другите и да я имат, не знаят какво да я правят, защото са свикнали да са тухли.
Мария Николова
Публикуване на коментар