Посетители на блога на Центъра за развитие на личността HUMANUS (основан през 1992 година) са започнали да се консултират помежду си, което за мен е много радващо. Привеждам по-долу пример за една такава консултация. Разбира се, съветите, които си дават, аз не бих ги дал - даването на готови съвети е белег за незачитане на чуждата свобода и също така е признак за собствената неосвободеност! - и непременно ще се постарая да отговоря по свой начин на писмото, но въпреки всичко е показателно, че обсъждането на проблемите на личностното развитие постепенно и у нас ще заеме подобаващото, полагащото му се място. Ето сега и въпросната консултация:Здравейте, не съм сигурна че ми трябва точно психологически съвет, но реших да Ви попитам нещо. Занимавам се със личностното си развитие от няколко години. Промених се много и станах за някои хора даже “водач”, аз предпочитам да кажа съветник, помощник. Уча философия в СУ и съм учила и в Марков колеж - ако нещо Ви говори.
Отскоро съм в екзистенциална дупка и вечните въпроси отново напират в мен. Помислих си даже дали да не пробвам регресия. Това, което ме кара да Ви пиша, сега е един мой списък. Написах си какво не харесвам в себе си с идеята върху какво да работя за напред. Когато прегледах списъка от 9 неща ми направи впечатление че 6 от тях са почти еднакви, както и другите 3. Шестте са – държа да съм винаги права, налагам се, възгордявам се когато някой има нужда от мен, често намирам грешки и кусури в другите, понякога съм агресивна, останалите 3 са: липсва ми постоянство, не обръщам достатъчно внимание на здравето и външния си вид, бездействам. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар