Декларацията на студентите от СУ! Исканията са ясни! НЕЗАБАВНА ОСТАВКА е първото!
ДЕКЛАРАЦИЯ на студентите, окупирали Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 25 октомври 2013
Уважаеми г-н Ректор,
уважаеми госпожи и господа преподаватели и администратори в Алма Матер,
скъпи колеги – докторанти и студенти,
уважаеми съграждани!
Осъзнавайки историческата си отговорност пред българското общество, страхувайки се единствено от страха, желаейки възстановяването на демокрацията и върховенството на закона в Републиката, предвиждайки неминуемите отрицателни ефекти от продължаването на мандата на XLII-то Народно събрание, разгневени срещу системното накърняване на конституционния ред в страната, убедени, че принципността и прозрачността на управленческия процес е условие, без което не може да съществува истински ред, заставайки непоколебимо на страната на равенството пред законите срещу картелно-партократския хаос, имайки висшата цел България да бъде държава с управление, стъпващо на нравствени ценности, а не на лични изгоди, напълно сигурни, че като студенти и граждани имаме пълното право на законни и осветени от демократична традиция протестни действия и че Университетът е място на стойности, а не само на лекции, приемайки с радост заявената подкрепа на водещи университетски преподаватели и на възмутените граждани, протестиращи вече над четири месеца срещу управление, изпаднало в морален колапс; и вярвайки в справедливата воля за промяна на българското гражданско общество, (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар