Пеевски е живото олицетворение на настоящата власт, нейната незабравима и неизличима физиономия. Той е ходещият позор на Народното събрание, което именно заради него стигна до самия пик на омерзението – с мизерните 11 процента доверие след 117 дни заседания зад полицейски кордони и стоманени заграждения.
Кой предложи Пеевски. Кой, наистина?
Отговорът е отдавна известен. Те – заедно и целокупно, след съответните инструктажи от Цветан Василев, кръга Монтерей, ТИМ и Кремъл. Сега им предстои да го припознаят отново – и да го утвърдят като свой символ и свое законно политическо чадо.
Прочее – да им е честит! Да е честит и на българските граждани! Нека си спомнят как изглежда неговото физическо и духовно лице, когато поискат да разберат как ще изглежда тяхното бъдеще: ако тези мерзавци бъдат оставени да управляват.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар