вторник, 29 октомври 2013 г.

Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба



Това са ми писали от Инспектората; то само показва, че с тия администратори живеем в коренно различни, дори не паралелни светове, обитаваме различни духовни вселени; затова и с тях общо взето смислен диалог не може да се води, понеже, да речем, на авторитаризмът те казват "демокрация", примерно, управлението на въпросната администраторка, свеждащо се до провеждане на т.н. "оперативки", на които тя просто свежда за изпълнение решенията, взети преди това в тесния й кръжец, се определя като "свобода на изразяване на мнението"; Оруел ряпа да яде, тия го надминават, да, тук имаме една изкривена реалност, в която неговият лозунг "СВОБОДАТА Е РОБСТВО" си е таман на мястото. Както и да е, аз отделно ще пиша по тоя въпрос, ще напиша специален отговор до шефката на Инспектората, в който ще обоснова своята позиция; стремежът ми е да предизвикам разговор, да разчупя ледените стени на мълчанието, което показва по най-категоричен начин правотата на моята преценка, че хората, че "по-голямата част" от "колектива", видите ли, "одобрява" действията на въпросната административна особа просто защото не искат да си имат моите главоболия с нея; а тя показа, че не прощава, че, дето се казва, е способна да гони оня, който има смелостта и достойнството да изразява своята позиция, несъвпадаща с нейната, "до дупка". А как мина днес моето съдебно "дяло" ще пиша отделно, и то съвсем скоро.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

AIG, учуди ме враждебния стил на писмото, което си получил. Тук (USA) писма не се пишат така, пише се културно и с голямо внимание към личността плюс изисквания, ако има такива към тази личност. Никой не пише в тоя детински и заядлив стил.

Гледам тая кикимора дори не знае български и аз от 10 000 км. требва да й кажа, че се пише "уповавам", всеки идиот моеше да пише това, когато бях ученик в BG, а не "оповавам". То звучи като оповръщам. Това вероятно е чалгаджийка, а инспекторка е в свободното време на хонорар, много по-нисък от магистралския й такъв.

Четирима ученици били против, ах, колко патетично и комунистическо! А като бяха 300 милиона мижитурки против USA защо комунизма падна, а? Май количеството не струва срещу качеството, а? Или по Маркс, количествените изменения преминавали в качествени - не съвсем, ха-ха, качествените изменения водят до количествени, ха-ха, тъпи комуноиди!

AIG, нема да общувам с тебе вече. Ти си диверсант. Бе ти си публикувал теа неща в Интернет, Боже, та ти си за убиване! Ама как така бе, нали враговете от империализЪма ще ни хванат и разпънат?! Сега ще те уволним - за да знаеш вече да не докосваш радиостанцията, защото братушките и Матушка Рус ще те накажат, белогвардеецо мръсен! Махно такъв, Колчак долен!

Да здравствует болгарско-советское единство в мислях и чувствах, амин.

А.