Моя милост - една снимка от преди няколко години, когато все още бях пушач...
В кабинета ми...
Аз със сина ми... преди години...
ОЩЕ >>>
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Много хубави снимки; както знаем, всяка снимка казва: „Така няма да бъде вече никога”. Въпреки съветите да живеем в настоящето някои психолози са на мнение, че трябва по-скоро да се живее в миналото и да си правим много снимки. Някои философи и психолози даже смятат, че Аз-ът се конституира чрез непрекъсната рефлексия върху миналото, защото ако няма нематериална душа, това е единственият начин да се структурира личността, тъй като какво общо има моето тяло с тялото ми, да кажем, преди 20 години? Знаем, че атомите в тялото непрекъснато се обменят. Но дори да има независим от тялото дух, той също търпи промяна, моето съзнание днес е много различно от това преди 20 години. Въпреки всичко приемаме, че има приемственост и аз съм си аз. Да, философските проблеми на „персоналната идентичност” са големи.
Хареса ми и снимката на морето като гръцки философ. Интересно, че и аз някога си бях направил такава снимка, увит в чаршаф, а това лято „на стари години” я повторих, при това си бях направил и свитъци за писане по античен образец. Знаем, че идеалът на древните е бил „otium cum dignitate” – достойно прекарано свободно време в уединение, отдадено на литература, беседи, разходки, лов и т.н.
Публикуване на коментар