Много обичам да наблюдавам хората в метрото. Отдавна твърдя, че антропологията е много важна наука. Мисля си, че вече безпогрешно разпознавам различните типологии.
Напоследък с предимство наблюдавам мъжете. С тъга констатирам, че те изглеждат много унили и много отчаяни. Наблюдавам ги защото по тях съдя за отчайващото поколение след поколение. Не съм ли права – мъжът (бащата) в семейството би трябвало да е този, който вдъхва увереност и чертае посоката и сигурността на семейството. А какво виждам – мъже с отчаяни погледи. Прегърбени. Недружелюбни. Все по-често агресивни. Работещи за пари, покриващи минималния минимум за издръжката на семейството си. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Нещата не са така прости и понякога има наистина безизходни ситуации.
A иначе по същата логика можем да запитаме докога американските мъже ще търпят безобразията на политиците във Вашингтон и на казино-капиталистите на Уолстрийт, които докараха някога великата американска република до фалит. Кога ще излязат и ще кажат „ПИСНА НИ!” При това ролята на Америка е по-различна от тази на България. Америка носи отговорността за целия свободен, че и несвободен свят. Без нея всичко е нищо, докато светът и без България ще продължи да си е горе-долу същият.
Хлопаща лява ченгесарско-кагебистка дъска... :-)
Много добра статия, поставяща въпроса за феминизацията на голяма част от българските мъже. Авторката, общо взето, е написала моите собствени разсъждения по темата и ги е написала прекрасно. Това е изключително важен въпрос, който обаче, както повечето други важни теми изобщо не се дискутира в българското общество. Да добавя обаче, че и българските жени имат принос за това - голяма част от тях одобряват мъжете им да са точно такива.
До първия анонимен:
Къде изобщо видяхте да се говори за Америка в статията?
Статията касае отчайващата апатия, обзела голяма част от българските мъже - Америка, американците, и републиката им даже не е спомената. Явно обаче Вие много държите да ги споменавате с повод и без повод навсякъде. Странно защо.
А дали американските мъже са излезли и са казали "Писна ни" - тук сте доста далеч от истината. Да сте чувал(а) за организации като CASPIAN, Oath Keepers, Freedom Above Fortune, The Electronic Frontier Foundation...мога да избровам с часове. Има огромен брой хора в Америка, които изобщо не са доволни от начина, по който Уолстрийтските банкери, продажните политици и мултинационалните компании съсипват странта им, борят се срещу това и имат вече сериозни успехи - само че за това никога няма да чуете от контролираните български медии, трябва сами да си направите проучване.
Никола
Ами това е философски блог, в който проблемите може и трябва да се разглеждат и в общочовешки план. Винаги, когато става дума за уж специфични проблеми на „българите”, „португалците” или „индонезийците” трябва да се питаме дали те наистина са толкова специфични и не са ли характерни и за други страни и народи. И тогава често виждаме, че те не са специално „български” или „замбийски” или „украински”, а засягат и други страни. А това от своя страна е важно, защото ако става дума за всеобщи тенденции и явления, подходът към тях трябва да е различен от случаите, когато става дума за локални феномени.
А Америка засегнах не за друго, а защото тя подобно България, макар и по други причини, също се намира в критично положение и защото като лидер на свободния свят трябва да даде пример на другите народи. Само че за съжаление това не се случва. Съгласен съм с Вас, че силата на Америка е или май по-скоро беше в гражданското общество и спонтанната самоорганизация на хората на най-ниско ниво. За съжаление обаче това няма желания ефект, защото политическата класа и финансовият „елит” продължават уверено да водят страната към колапс, а народът като цяло въпреки някой изключения е затъпял и деградирал от консумация, шопинг и телевизия. Аз все пак мисля, че американците, респ. американските мъже накрая въпреки всичко ще излязат на улицата, и то по начин, невиждан в историята, но това за жалост ще стане едва след икономическия колапс на страната, когато тя вече ще е загубила статута си на свръхсила.
Между другото не разчитам на български медии за информация и въобще се отнасям изключително подозрително към всички mainstream-медии по света, вкл. американските. Но и алтернативните източници трябва да се подбират внимателно и да се четат критично.
В случая се касае точно за проблем на българите - авторката за тях пише, а не за "португалците", "индонезийците" или "украинците". В крайна сметка, ние имаме най-добри наблюдения точно върху българите. Аз написах и под една друга статия, че понякога точно културните различия между народите дават най-точното обяснение за нещата и това, между другото, е доста широко разпространено схващане по света - между различните култури често има огромни различия и това не прави една култура по-добра или по-лоша от друга, просто различна.
А в случая Вашия израз "общочовешко" ми прилича малко на израза "общопризнато"; ако нещо е общопризнато в България, може изобщо да не е признато в Япония, например. Така че трябва да се внимава с такива абсолютни понятия.
По отношение на лирическото отклонение за Америка - мога да напиша цяла статия като отговор на Вашия пост, но ще се огранича само с това - съгласен съм с около 1/3 от написаното от Вас.
"Народът като цяло въпреки някой изключения е затъпял и деградирал от консумация, шопинг и телевизия."
"Деградирал" е много силна дума, защото предполага, че няма връщане назад. Много малка част от американците са деградирали. По-голямата част да в нещо като унес, който усилено се подхранва от тамошните mainstream медии, които се занимават главно с повърхностни глупости. Тези хора обаче, при добро желание, много бързо могат да бъдат "събудени". А и, както написах по-горе, има и огромна група,които вече са будни и правят всичко по силите си да събудят и останалите - и резултатите вече се виждат. Така че изобщо не споделям Вашето черногледство.
Никола
Публикуване на коментар